Джоана Линдзи - Любовницата на пирата

Когато влезе в огрения от слънцето салон и застана пред родителите си, Бетина предчувстваше за какво я бяха повикали. Не се случваше често Андре Верлен да я извика за разговор, а още по-малко пък да я предупреди от предния ден. Знаеше, че ще й съобщят нещо особено важно, нещо, което щеше да промени целия й живот. През цялата нощ се бе мятала неспокойно в леглото, измъчвана от предчувствия, но дълбоко в сърцето си знаеше какво ще каже баща й. Вече бе навършила деветнадесет години и бе време да се омъжи.

Очакваше, че баща й ще я омъжи още преди три години, когато се завърна от манастира. Повечето момичета от богати семейства ги сгодяваха още като деца и ги омъжваха, след като навършеха четиринадесет или петнадесет години, каквато бе съдбата и на майка й. Много кандидати бяха идвали при баща й, за да искат ръката й, въпреки че Бетина не бе видяла нито един от тях. Ала баща й не бе одобрил нито един от младите мъже, тъй като никой не бе достатъчно богат, за да му стане зет.

Бетина бе сигурна, че бъдещето й вече е решено. Скоро щяха да й съобщят името на мъжа, за когото щеше да се омъжи.

Когато девойката влезе, Андре Верлен седеше зад бюрото си, но не си направи труда да погледне дъщеря си. Дали нарочно не отлагаше момента, когато щеше да й съобщи решението си? Може би чувстваше известна вина пред дъщеря си. Не, това бе невъзможно. Той си оставаше същият човек, който я изпрати в манастира, заявявайки, че е станала прекалено непокорна и необуздана. Бе прекарала по-голяма част от живота си далеч от дома, а сега щяха да я отпратят завинаги.

Жизел Верлен тревожно погледна към дъщеря си. Тя бе положила отчаяни усилия да разубеди Андре от решението му да избира съпруг за Бетина и до миналата нощ си мислеше, че е успяла, когато Андре безцеремонно й съобщи решението си.

Бетина не бе като повечето момичета — тя беше прекалено горда, независима и прекалено красива, за да я омъжват набързо. Но Андре бе намерил богат и благороден съпруг за дъщеря си и изобщо не се вълнуваше дали тя ще го хареса, или не.

— Е, Бетина, разговорът ни няма да бъде дълъг — рязко рече той и най-после вдигна глава.

Тонът му не я засегна, защото той рядко проявяваше нежност към нея или към майка й. Отнасяше се с тях, както се отнасяше и към слугите. Андре Верлен бе студен човек, който се вълнуваше единствено от мисълта как да увеличи богатството си, а това поглъщаше цялото му внимание и почти не му оставаше време за дъщеря му или за съпругата му.

— Защо не седнеш, скъпа? — нежно каза Жизел, преди съпругът й да продължи.

Младото момиче знаеше, че майка й я обича и иска да й помогне, но реши да остане права. Не желаеше да облекчава баща си. Беше непокорна и своенравна девойка, но знаеше, че е длъжна да се подчинява на баща си, тъй като годината бе 1667 и жените нямаха почти никакви права. Само й се искаше майка й да не й бе говорила толкова много за любовта и за щастието сама да си избереш съпруг.

Дъщерите бяха създадени, за да се омъжат за изгодни и благоприлични мъже, още повече дъщерите от богатите семейства. В малкия Аржентьой нямаше много млади мъже, достойни за Бетина. Ако се влюбеше в някого, когото баща й не одобряваше, той веднага щеше да направи всичко възможно, за да ги раздели.

— Уговорих брака ти с граф Пиер де Ламбер — продължи Андре. — Сватбата ще състои веднага след Нова година.

В очите й блеснаха зелени искри, единствен признак на гнева й от грубото съобщение на баща й, но тя покорно сведе глава, както подобаваше на една благопристойна дъщеря.

— Да, папа — тихо отрони тя. Покорство едновременно я учудваше и забавляваше.

— Ще тръгнеш след един месец. Нямаш много време, за да приготвиш чеиза си, но аз ще наема шивачки, за да ти помогнат. Граф Де Ламбер живее на остров Сен Мартен, така че ще пътуваш с кораб. За съжаление пътуването ще е дълго и скучно, но Мадлен ще те придружава като компаньонка.

— Защо трябва да заминавам толкова надалеч? — избухна Бетина. — Сигурно и във Франция може да се намери подходящ съпруг за мен.

— Пресвета Дево! — извика Андре и лицето му пламна. Стана и свирепо изгледа съпругата си. — Изпратих я в манастир, за да се научи на подчинение! Но сега виждам, че изминалите години са били само загуба на време. Тя все още се осмелява да ми задава въпроси и да оспорва решенията ми!

— Би могъл да се съобразиш и с нейните желания, Андре. Нима иска толкова много? — осмели се да го попита Жизел.