Джоана Линдзи: Любовницата на пирата

— Много съжалявам за случилото се, мадмоазел — чу се грубият глас на капитана, който се появи зад нея. — Граф Де Ламбер ще побеснее, когато узнае, че едва не са изнасилили годеницата му.

Бетина не можеше да откъсне поглед от нещастника, който очакваше наказанието си. Първият помощник-капитан стоеше до него, с камшик в ръка. Камшикът бе от кожени ивици, завързани на големи възли, и дълъг около метър и половина.

Капитанът излая някаква заповед, но девойката бе толкова ужасена от това, което предстоеше, че не разбра думите му. Жак Мариво даде знак, камшикът изсвистя във въздуха и изплющя силно върху голия гръб на мъжа. Появи се червена ивица и нещастникът се сгърчи от болка. Чу се ново плющене и се появи още една кървава ивица.

— Не, за Бога! Спрете това! — извика Бетина.

— Той трябва да изтърпи наказанието си, мадмоазел Верлен. Всички моряци бяха предупредени да не се доближават до вас, така че вината не е ваша.

Камшикът се спускаше отново и отново върху разранения гръб на мъжа, пръскайки кръв наоколо. Бетина не разбра кога е побягнала и как се е озовала до парапета. Надвеси се над морето и започна да повръща. Когато се изправи, до слуха й продължаваха да достигат виковете на изтезавания и плющенето на камшика.

Най-накрая всичко утихна. По-късно й казаха, че морякът е получил тридесет удара с камшик и едва не е умрял. Според Бетина той само я бе изплашил и наказанието му бе нечовешки жестоко. Мъжът щеше да остане на легло до края на пътуването.

Бетина плака през цялата нощ и на три пъти повръща. Отвратителната сцена непрекъснато беше пред очите й и тя не можеше да се успокои. Онзи нещастник едва не бе умрял, защото се бе опитал да я изнасили. Да я изнасили?

— Какво имаше предвид капитанът, когато каза, че онзи моряк едва не ме е изнасилил, Мади? — попита тя бавачката си късно през нощта. — Той само ме държеше и ме гледаше и затова трябваше да понесе жестоко наказание.

Мадлен лежеше на тясната койка и мрачно гледаше в тавана. Случилото се я бе разстроило и тя се безпокоеше за поверената й девойка.

Погледна тревожно към Бетина.

— Ако капитанът не бе дошъл навреме, той щеше да направи много повече. Аз съм виновна, Бетина… Не биваше да те оставям сама!

— Но този мъж не направи нищо, а заради мен го измъчваха до смърт!

— Той престъпи заповедите на капитана и затова беше наказан. Моряците са били предупредени да не приближават до теб, а той не се е подчинил. Ако капитан Мариво не бе чул вика ти, той щеше да прави любов с теб — тихо завърши Мадлен.

— Но това не означава, че едва не ме е изнасилил — настоя девойката.

— Искаше ли този мъж да те докосва?

— Разбира се, че не! — извика Бетина.

— Е, трябва да ти кажа, че той нямаше да се съобрази с желанията ти. Щеше да получи своето, независимо от съпротивата ти, а това означава, че е искал да те изнасили.

Бетина се отпусна на койката. Мислите й бяха объркани. Значи това означаваше изнасилване — да правиш любов с жена, която не желае. Колко ужасно! Ала тя все още не знаеше какво означава да правиш любов. О, толкова бе глупава! Кога ще се научи? Кога ще открие какво е да се любиш с мъж? Когато се омъжи, разбира се, напомни си тя, а това щеше да е много скоро.

С изпънати платна „Песента на вятъра“ уверено пореше морските вълни, но до остров Сен Мартен оставаха още много мили. Времето се промени и сега духаше топъл вятър.

Бетина знаеше, че климатът на малкия остров Сен Мартен е тропически и там е топло през цялата година. По време на вечерите си с капитан Мариво тя му бе задала много въпроси за мястото, където щеше да живее и той подробно й бе отговорил. Научи, че бъдещият й съпруг притежава най-голямата плантация на острова и че печели много пари от износ на памук.

След ужасния инцидент и последвалото жестоко наказание повече не се случи подобно нещо. Когато Бетина излизаше да се разходи по палубата, всички моряци стояха далеч от нея.

След месец корабът отново бе връхлетян от буря. Сякаш небесата се бяха отворили и изсипваха дъждовната си стихия върху самотния кораб. Бурята бушуваше през целия ден и цялата нощ, корабът се люшкаше толкова силно, че Бетина заспа едва на разсъмване.

Когато на сутринта се събуди, морето бе тихо и спокойно. Бетина се присмя на себе си заради ужасните страхове от изминалата нощ и весело си каза, че може би бурята не е била толкова силна.

Мадлен вече бе станала и наливаше вода в легена за сутрешния тоалет на девойката.