Джоана Линдзи - Покорителят

Лондон, 1818 година

— Още една! — Джорджина Андерсън взе парче ряпа от чинията си, постави го умело върху лъжицата, нагласи пръста си като прашка и запрати резенчето през стаята. То се удари с плясък в стената и почти улучи тлъстата хлебарка, която побърза да се скрие в най-близката пукнатина. Добро попадение! Нямаше да допусне тези отвратителни гадинки да попречат на вечерята й. Точка!

Тя въздъхна облекчено и се зае отново с яденето. Хвърли кратък поглед към превареното нещо в чинията и отвратено я отмести настрана. Ах, как копнееше за Хана, дългогодишната готвачка на Андерсънови и нейните великолепни менюта със седем ястия. От седмици насам Джорджина сънуваше готварското й изкуство — и нищо чудно, след четириседмичното пътуване по море. След пристигането в Англия преди пет дни само веднъж се бяха нахранили както трябва — първата нощ след установяването на дока. Отседнаха в изискания хотел „Албани“ и Мак я отведе на вечеря в елегантен ресторант. Ала още на следващата сутрин се наложи да напуснат луксозния хотел и да се задоволят с доста по-мизерен подслон. Нямаха друг избор: като се прибраха в хотела след закъснялата вечеря, с ужас установиха, че всички налични пари от багажа им са изчезнали.

Джорджи, както на галено наричаха Джорджина семейството и приятелите й, не можеше да обвини хотела за кражбата. Само те двамата бяха обрани, освен това стаите им бяха на различни етажи. Много по-вероятно изглеждаше, че кражбата е била извършена по дългия път от доковете към хотел „Албани“, който се намираше на „Пикадили“, в западната част на града. На пристанището бяха наели файтон и бяха поверили багажа си на коларите, а те се бяха разположили удобно на седалките и безгрижно се бяха отдали на тавите впечатления от нощния Лондон.

За съжаление това не беше първото им нещастие. Неудачите започнаха още седмица преди кражбата. След пристигането в Англия корабът им не можа да бъде закотвен веднага на пристанището и разтоварен. Пътниците трябваше да останат на борда цели пет дни, преди да ги отведат с лодки на сушата.

Всъщност това не би трябвало да изненада Джорджина, защото достатъчно често бе слушала колко е трудно да се намери място по доковете на Темза. Пристанището беше винаги препълнено, защото в зависимост от времето и вятъра в него влизаха десетки кораби наведнъж. Техният кораб беше само едни от многото, пристигнали от Америка, а заедно с тях чакаха още стотина други от всички части на света. Това безкрайно чакане беше една от причините търговците от семейството й още преди войната да зачертаят Лондон от корабните си карти. Търговията с Далечния Изток и Западна Индия беше също така печеливша и не създаваше толкова трудности.

Дори след като страната им реши споровете със старата родина и в края на 1814 година бе подписан мирен договор, компанията „Скайларк“ продължи да се държи настрана от търговията с Англия, защото разтоварването и складирането на доставените стоки си оставаше сериозен проблем. Всяка година около петстотин тона ценен товар се разваляха или биваха открадвани.

Наистина не си струваше да се търгува с Англия при тези условия. Затова Джорджина не пристигна в Лондон на борда на кораб на „Скайларк“ и сега не можеше да се надява на свободно място за обратния път. Двамата с Мак се намираха в много трудно положение, защото наличните им пари възлизаха на смешната сума двадесет и пет американски долара. Това беше всичко, което носеха у себе си по време на кражбата, и сега не знаеха колко време ще им се наложи да изкарат с тези пари. Затова и Джорджина трябваше да се задоволи с тази мръсна стая, разположена над една кръчма в квартала Саутуорк.

Кръчма! Ако това стигнеше до ушите на братята й… И без това след завръщането я очакваше линч, защото бе тръгнала на път без тяхно знание, още по-лошо — без разрешението им. В най-добрия случай щяха да я затворят за няколко години в стаята й…

Е, най-вероятно беше да се отърве само със солидна порция конско. Макар че мисълта за петимата разгневени братя с гръмовити гласове, които щяха да се нахвърлят едновременно върху нея, не беше много утешително. За нещастие дори тези не особено розови изгледи за бъдещето не успяха да отклонят Джорджина от намерението й да замине за Англия — на всичкото отгоре придружена от Йън Макдонел, който изобщо не беше от семейството. От време на време младата жена тайно се питаше дали здравият човешки разум, с който семейството толкова се гордееше, при нея не липсва напълно.