Джоана Линдзи - Покорителят

— Така ли смяташ?

Никълъс отговори ухилено:

— Приятелят ни Уорън няма особено високо мнение за теб. През цялото време те пронизва с поглед.

— Ти ли ще си направиш труда или ще предоставиш удоволствието на мен? — обърна се Джеймс към брат си.

Никълъс веднага разбра, че двамата ще се обединят срещу него.

— Не смейте. Иначе собствените ви братя ще се нахвърлят срещу вас, да не говорим за скъпата ми съпруга.

— Струва си удоволствието, стари момко — ухили се коварно Джеймс и проследи безславното оттегляне на Никълъс.

— Това момче само пречи на щастието си — засмя се Антъни.

— Постепенно започвам да го понасям — настави примирително Джеймс. — По дяволите, в последно време се примирявам с куп неща.

Антъни избухна в сърдечен смях и хвърли бърз поглед към Уорън.

— Старият Ник е прав, онзи тип наистина не те обича.

— Чувството е взаимно, повярвай.

— Ще си имаш неприятности с него.

— Глупости! Само след седмица ще ни дели океанът.

— Този приятел е искал само да защити сестра си, братко — усмири го Антъни. — И ние бихме направили същото за Мелиса.

— Защо, не ти ли харесва благородният ми образ?

— Какво говориш? — успокои го Антъни и изчака брат му да отпие глътка бренди. — Между другото, Джеймс, казах ли ти вече колко те обичам?

Джеймс отново се задави и изплю брендито на килима.

— Гръм и мълния! Брат ми вече не издържа на пиене.

— Така ли?

— Не вярвам нито дума.

— Онова, което казах, е чистата истина.

Дълга пауза, след която Джеймс изръмжа:

— Чувствата са взаимни.

Антъни се ухили до ушите.

— Обичам и старците, но не смея да им го кажа… Ще се шашнат, нали разбираш?

— Аха. Мен обаче можеш да задавиш.

— Разбира се, старче.

— Какво става? — попита присъединилата се към тях Джорджина.

— Нищо, любов моя. Брат ми е невъзможен… както винаги.

— Бих казала, че не е по-лош от моя.

— Каза ли ти нещо? — попита бързо Джеймс и наостри уши.

— Разбира се, че не — увери го Джорджина. — Той не говори с никого и това е най-лошото. — От гърдите й се изтръгна тежка въздишка. — Може би трябва ти да сложиш началото, Джеймс…

— Внимавай какво приказваш, Джордж — ужаси се искрено Джеймс. — Фактът, че прекарах цяла вечер в едно помещение с него, говори сам за себе си.

— Джеймс… — заумилква се тя.

— Джордж! — В гласа му прозвуча строго предупреждение.

— Моля те!

Антъни не можа да се удържи и избухна в смях. Брат му беше в капана. Джеймс го удостои с убийствен поглед, но жена му го улови за ръка и го помъкна към страшния неприятел.

Все пак трябваше да го смушка здраво в ребрата, за да го накара да проговори.

— Андерсън — поздрави студено Джеймс.

— Малори — гласеше краткият отговор.

Ала в следващия миг Джеймс изненада брата и сестрата Андерсън, като избухна в сърдечен смях.

— Мисля, че трябва да сложа оръжие — проговори през смях той. — Вие очевидно не владеете умението да мразите изискано.

— Какво означава това? — изръмжа Уорън.

— Да се наслаждавате с цялото си сърце на добрия спор, драги.

— По-скоро бих…

— Уорън, за Бога! — намеси се Джорджина.

Уорън хвърли гневен поглед към сестра си, ала после протегна ръка на Джеймс в знак на помирение, която беше приета с усмивка.

— Знам колко ти е трудно, приятелю, но те уверявам, че оставяш сестра си в ръцете на мъж, който я обича до лудост.

— Лудост? — усъмни се жена му.

Джеймс отново вдигна едната си вежда и Джорджина усети, че започва да обича тази гримаса.

— А не ме ли докара до лудост преди малко в леглото? — попита невинно той.

— Джеймс! — изстена тя и й се дощя да потъне в земята от срам. Такава дръзка забележка пред Уорън и пред всички присъстващи!

Най-после Уорън също отстъпи.

— Всичко свърши, Малори, ти спечели — изръмжа през стиснати зъби той. — И се погрижи да я направиш щастлива. Ако не, ще дойда и лично ще ти извия врата.

— Това звучи много по-добре, стари момко — засмя се весело Джеймс и усмихнато се обърна към жена си: — Най-после и той проумя истината, Джордж. Имаше късмет, нали?

© 1990 Джоана Линдзи

Johanna Lindsey

Gentle Rogue, 1990

Сканиране: ???

Разпознаване и редакция: Xesiona, 2009

Издание:

Джоана Линдзи. Покорителят

ИК „Ирис“, 1995

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13561]

Последна редакция: 2009-11-27 00:38:48