Джоана Линдзи - Покорителят

— Искаш да кажеш, че не е лошо да си потърся друго легло?

— Нещо такова.

Антъни нямаше намерение да търпи да разискват интимния му живот пред очите на толкова странични хора. Отегчената му физиономия потъмня и той изфуча в посока към Джереми:

— Ако баща ти не ти смъкне кожата от бой, ще го направя аз, млади човече.

Без да реагира на заплахата, Джереми попита баща си:

— И какво ще правиш сега?

Джеймс отговори невъзмутимо, сякаш това беше най-естественото нещо на света:

— Ще се кача горе и ще натупам жена си, какво друго?

Пет гласа се надигнаха да протестират. Ситуацията беше толкова абсурдна, че Джеймс избухна в луд смях. Трябваше да го познават по-добре, особено Тони. Макар да не направи и най-малкия намек, че ще превърне казаното в дела, мъжете заговориха оживено и не престанаха да спорят, докато Добсън не отвори входната врата и в антрето нахлу — Уорън Андерсън.

Антъни видя пръв как бълващият пламъци колос се насочи право към брат му, смушка Джеймс в ребрата и попита:

— Приятел ли ти е?

— По дяволите! Неприятел е много по-точно казано — изфуча Джеймс.

— Да не е някой от деверите ти? — предположи Антъни и предпазливо отстъпи крачка назад.

Джеймс не можа да отговори, тъй като Уорън вече беше до него и замахна с дясната си ръка. Джеймс успя да отрази първия удар, но второто кроше го улучи право в стомаха и изкара въздуха му. Той задиша тежко и чу подигравателния глас на Уорън:

— Поучих се от грешките си, Малори.

Бързият ляв прав и последвалият го десен изпратиха Уорън на пода точно пред краката на Джеймс.

— Очевидно недостатъчно — гласеше краткият отговор. Уорън разтърси глава, за да прогони замайването, и Антъни използва случая да попита брат си:

— Това ли е човекът, който е искал да те обеси?

— Точно той.

Антъни предложи ръка на Уорън, за да му помогне да стане, но когато американецът понечи да се отдръпне, го задържа здраво. В гласа му прозвуча недвусмислена заплаха:

— Е, как се чувства човек, когато играта се обърне, янки?

— Какво означава това? — осведоми се с глух глас Уорън.

— Я се огледай! Този път не си в скута на семейството, а в неговото. На твое място бих скрил юмруците по-дълбоко в джобовете на панталона.

— Върви по дяволите — изръмжа Уорън и изтръгна със сила ръката си.

Антъни пренебрегна това благочестиво желание, изсмя се и даде на Джеймс да разбере, че е свършил своята част от работата и му предоставя инициативата. Ала Джеймс нямаше намерение да се занимава повече с Уорън. Искаше само той да изчезне от очите му, от Англия, от живота му. Ако деверът му не беше толкова нападателен, необуздан и направо опасен, сигурно щеше да поговори разумно с него. Но Уорън Андърсън не беше човек на разума. Освен това Джеймс просто не можеше да го търпи и това беше разбираемо, след като Уорън гореше от желание да го види на въжето.

Джеймс измъкна пистолета си и го опря до гърдите на врага си. Лицето му беше студено и заплашително.

— Имаш избор: или ще се бием и аз ще те натроша на парчета, при което ще се справя съвсем сам, без чужда помощ, или моментално ще изчезнеш от очите ми.

— Няма да напусна този дом без сестра си — не се предаде Уорън.

— Мамиш се, янки. Самият ти я повери на мен, затова смятам да я запазя. Нямам никакво намерение да я предам в твоите ръце и ти да я насиниш от бой.

— Та ти изобщо не я искаше.

— По дяволите, не! — изрева Джеймс. — Само дето едва не ме обесиха заради нея!

— Вече нищичко не разбирам — намръщи се Уорън.

— Ама разбира се — намеси се през смях Антъни. — Това е от ясно по-ясно.

Без да обръща внимание на брат си, Джеймс изсъска на неканения гост:

— Дори да не я искам, никога няма да ти я дам, Андерсън. Веднъж завинаги си избий това от главата!

— И защо, по дяволите?

— Защото тя носи моето дете под сърцето си, а аз не съм забравил, че ти си човек, който решава всички въпроси с бой.

— Ама нали Малори току-що заяви, че сам ще я…

— Затваряй си устата, Пърси! — прекъснаха го три гласа едновременно.

Уорън напълно се обърка.

— Господи, Малори, аз никога не бих й причинил болка, дори да не е… По дяволите, тя ми е сестра!

— Сега обаче е моя жена и имам пълно право да я държа далече от теб. Ако непременно искаш да я видиш, първо ще сключиш мир с мен.

В момента Джеймс изглеждаше всичко друго, само не и примирително настроен, и реакцията на Уорън беше разбираема:

— Хич не ми пука за мира и за въображаемите ти права. Ако си мислиш, че ще оставя сестра си в ръцете на пират, много се лъжеш!