Джоана Линдзи - Покорителят

Джорджина събра кураж, премина на другата страна на улицата и се понесе с бързи крачки към файтона. Мина покрай една кръчма, която не беше чак толкова оживена, и страхливо сви глава в раменете си. Погледът й беше устремен надолу и тя бързаше през улицата, без да смее да погледне напред. Внезапно се блъсна в нечий широк гръден кош и щеше да се строполи на паважа, ако мъжът не я беше задържал.

— Прощавайте — смънка засрамено Джорджина и с ужас установи, че ръцете, които я бяха подкрепили, се сключиха по-здраво около нея, вместо да пуснат.

— Няма нищо, миличка — прозвуча дрезгав глас. — Можеш по всяко време да ме блъскаш, от това не ми става нищо.

Джорджина не знаеше дали трябва да благодари на Бога или не, защото гласът звучеше доста цивилизовано. Човекът, който я държеше, очевидно беше джентълмен. Това потвърди и бързият поглед към добре облечените гърди. Ала когато очите й продължиха пътя си нагоре, тя спря като вцепенена: едър, рус, красив — младежът й напомни неумолимо за Джеймс, с изключение само на очите, които бяха лешниково кафяви.

— Може би иска да ни придружи — чу се още един глас, леко фъфлещ.

Джорджина се обърна и хвърли поглед към мъжа, който я беше хванал. И той беше млад, но вече трудно се държеше на крака. Обзе я неприятното чувство, че е попаднала на търсачи на приключения.

— Разбира се, Пърси, идеята ти е блестяща — съгласи се русият и се обърна към нея: — Имаш ли желание да пием по едно, сладката ми?

— Не — отговори рязко Джорджина и се опита да се освободи от прегръдката му. Без успех.

— Само без прибързани решения — разбъбри се момъкът. — Господи, каква хубавица! Все едно чия си, аз давам двойно и дори отгоре, миличка. Така няма да ти се наложи да излизаш повторно в тази ужасна нощ.

Джорджина беше твърде стъписана, за да отговори веднага, когато зад гърба й прозвуча още един глас:

— По дяволите, братовчеде, ти говориш с дама. Погледни само изисканите й дрешки, ако не ми вярваш.

Вече бяха трима. Джорджина започваше да се тревожи. Едрият все още не я пускаше.

— Не ставай глупак, приятелче — изръмжа той. — Една дама тук? Съвсем сама? — Той се обърна към Джорджина и изписа на лицето си прелъстителна усмивка, която със сигурност беше в състояние да размекне женското сърце. Момъкът беше дяволски красив. — Ти не си лейди, нали, сладурче? Моля те, кажи не!

Джорджина едва не се изсмя на искрената молба в гласа му.

— Колкото и да съжалявам, трябва да призная, че след женитбата си името ми е украсено с титлата „лейди“. Но независимо от това смятам, че ме задържахте твърде дълго, господине. Ако обичате, пуснете ме да си вървя.

Джорджина каза тези думи учтиво, но твърдо. За съжаление момъкът реагира с нахална усмивка. Тя беше готова да го изрита по пищяла и да избяга, когато някой зад нея изсвири през зъби и задъхано проговори:

— Всъмогъщи Боже! Аз познавам този глас, Дерек. Ако не си решил да прелъстиш новата си леля, готов съм да изям една метла.

— Много смешно, Джереми — изръмжа Дерек.

— Джереми? — извърна се рязко Джорджина и веднага позна младежа, застанал зад нея.

— Това е моята мащеха — допълни негодникът и избухна в луд смях. — Слава Богу, че не се опита да я целунеш, както правиш с всички проститутки, които са ти хвърлили око. Баща ми щеше да те удуши със собствените си ръце, ако не го изпревареше твоят.

Младежът незабавно пусна Джорджи и тя се олюля. От три страни се протегнаха услужливи ръце, за да я подкрепят, но бързо се отпуснаха. По дяволите, щом се сблъскваха с човек от семейството насред доковете, не можеше ли да е някой от техните, вместо жената на Джеймс?

Дерек Малори, единствен син и наследник на Джейсън, се начумери и отмести очи. Смехът заседна в гърлото на Джереми и той се огледа да види баща си, но като не го забеляза, си направи логичния извод, че Джорджина е излязла сама.

— Това означава ли, че госпожицата няма да ни придружи? — обади се Пърси.

— Дръж си устата — произнесе предупредително Дерек. — Дамата е съпруга на Джеймс Малори.

— Да не говориш за човека, който едва не уби приятеля ми Ник? Леле, Малори, кой знае какво щеше да ти се случи, ако беше сложил ръка върху нея…

— Дръж си устата, Пърси, идиот такъв! Нали Джереми ти каза, че ми е леля.

— Момент, момент — обиди се Пърси. — Каза го на теб, не на мен.

— Хайде стига, много добре знаеш, че Джеймс ми е вуйчо. Той няма да… О, по дяволите, забрави го! — Дерек не отместваше поглед от Джорджина. Той приличаше изцяло на Джеймс. Изглежда беше само десетина години по-млад от него. — Като че ли е редно да се извиня, лельо… Джордж, така ли беше?