Джоана Линдзи - Покорителят

— Зависи от много неща, скъпи приятелю — отбеляза Джеймс с дяволската си усмивка. — Когато е за добро, и двамата с Антъни сме готови да помогнем.

— Благодаря ти за любезността, Малори — пошепна Никълъс и кехлибарените му очи се насочиха към Джорджина, която беше застанала до Джеймс, обгърната от силната му ръка. — А коя е тази нова личност, ако извиниш излишния ми въпрос?

При скрития намек, който отново я принизяваше до ролята на любовница, Джорджина усети как кожата й настръхна. Ала преди тя или Джеймс да отговорят, както подобава, Антъни им се притече на помощ и пожъна всеобщо учудване.

— Спести си неприличните забележки, Идън — проговори тихо той и в гласа му прозвуча недвусмислена заплаха. — Младата лейди, чието име окаля, е моя зълва.

— Прощавайте — кимна Никълъс към Джорджина и се постара да изобрази съкрушено лице. После се обърна недоверчиво към Антъни и в сърцето му отново пламна гняв. Пак ли се опитваха да го измамят? — Доколкото знам, жена ти няма сестра?

— Точно така.

— Как тогава… — Прекрасните кехлибарени очи се впиха в Джеймс. — Божичко, нима това означава, че си се оженил? Сигурно си отишъл в другия край на света, за да откриеш жена, която да не се стресне от мръсната ти слава? — После се обърна към Джорджина: — Знаехте ли, че се омъжвате за жалък пират?

— Доколкото си спомням, това бе споменато малко преди сватбата — отговори равнодушно Джорджина.

— А знаехте ли, че е отмъстителен като слон?

— Постепенно осъзнавам защо — отговори твърдо тя и пожъна одобрителен смях от страна на Джеймс и Антъни.

Никълъс се ухили криво.

— Много добре, мила. Но знаехте ли, че е подъл женкар и…?

Джеймс го прекъсна с измамно мек глас:

— Продължавай така, малкият и ще ме принудиш да…

— Той ли ще те принуди? — намеси се Рийгън, която бе дотичала и държеше съпруга си под ръка. — Нима си му казал, вуйчо Джеймс? Бях готова да сложа ръката си в огъня и да се закълна, че Никълъс ще бъде последният, който ще узнае за тази дребна неприятност. Ти не искаш да имаш нищо общо с него, обаче фактът, че и двамата бяхте принудени да се ожените, вече създава известна близост, не мислиш ли?

Никълъс не каза нищо. Само изгледа пронизващо жена си, сякаш за да се убеди дали говори сериозно, или се шегува. Ала по лицето му пролича, че ей сега ще избухне в смях. Успя да се удържи само докато усещаше върху себе си ядния поглед на Джеймс.

За всеобща изненада Антъни не се присъедини към буйния смях. Или се беше смял достатъчно миналата вечер, или, което беше по-вероятно, не желаеше да застане на страната на младия виконт, макар случилото се да беше повече от весело.

— Реджи, миличка — проговори той с подчертана строгост, — какво да те правя сега? Да ти извия вратлето или да те заключа в стаята ти?

— Вече нямам стая тук, Тони.

— Тогава й извий врата — предложи Джеймс и когато погледна племенницата си, в очите му се отрази смесица от гордост и гняв. — Нарочно го каза, нали, малка вещице?

Рийгън дори не си даде труд да отрече.

— Ами да, вие винаги се съюзявате срещу него, макар че не е почтено двама срещу един. Не ми се сърди, но по-късно ще трябва да изтърпя още по-буйни изблици на смях. Все пак съм омъжена жена.

Това изявление не беше подходящо за успокояване на духовете, особено след като Никълъс се бе ухилил до уши.

— Май не е лошо да поживея малко при вас, Рийгън — настави подигравателно Джеймс. — Поне докато обзаведат както подобава градската къща, която ми е избрал Еди…

Това вече беше прекалено за Никълъс.

— Само през трупа ми!

— Сигурен съм, че ще намерим приемливо решение, приятелю.

В този момент към тях се присъедини Едуард.

— Между другото, Джеймс, забравих да спомена, че тази вечер дойде някакъв тип и попита за теб. Вече щях да му кажа къде може да те намери, но във въпроса му звучеше неприкрита враждебност и премълчах. Сметнах, че ако е твой приятел, щеше да прояви поне малко учтивост.

— Остави ли името си?

— Не. Едър като бик, много висок, с американски акцент.

Джеймс бавно се обърна към Джорджина, смръщи заплашително вежди и очите му потъмняха като буреносни облаци.

— Тези варвари! Тези кучи синове, които се величаят за твои братя, са посмели да дойдат чак тук! Прав ли съм, скъпа?

Джорджина вирна предизвикателно брадичка, скривайки с мъка радостта си.

— Братята ми винаги са се грижили трогателно за мен и ако се постараеш да си припомниш в какво състояние ме видяха за последен път Дрю и Бойд на борда на твоя кораб, това ще ми спести отговора.