Джоана Линдзи - Покорителят

Когато слезе при господата в салона, тя изненадано установи, че те също са облечени официално. В противоречие с модата Алтъни беше изцяло в черно с изключение на небрежно завързаната снежнобяла вратовръзка. Джеймс беше избрал кадифен жакет в ненатрапчиво тъмнозелено, който в никакъв случай не можеше да бъде наречен контешки. Цветът толкова отиваше на очите му! Те блещукаха като скъпоценни камъни, в които е скрит пламтящ огън, и зеленото ставаше още по-живо и чисто. Джереми, младият негодник, се беше наконтил като типичен лондонски денди с жакет в кардиналско червено и страхотни френски панталонки до коленете; комбинацията беше избрана само за да ядоса Джеймс, както Рийгън побърза да съобщи на ухото на зълва си.

Пристигна и Конрад Шарп, което не беше учудващо, защото Джеймс и Джереми гледаха на него като на член на семейството. Джорджина не го беше виждала във вечерен костюм, а той за първи път я виждаше в официален дамски тоалет, а не в износени мъжки дрехи. Нищо чудно, че не можа да се удържи да каже:

— Господи, Джордж, как така си захвърлила панталоните?

— Много остроумно — промърмори ядно Джорджина.

Докато Кони и Антъни се ухилиха многозначително, а Джеймс направо потъна в дръзкото й деколте, Рийгън се зае да му даде урок:

— Засрами се, Кони. Това не е начин да направиш комплимент на една дама.

— Вече си на нейна страна, така ли, малка вещице? — ухили се Кони и сърдечно я прегърна. — Прибери си ноктите, сърчице мое, защото съм сигурен, че Джордж умее да се защитава също така добре, както и ти. Освен това смятам да премълча комплиментите поне докато съпругът е наблизо.

Джеймс се направи, че не чува забележката, и се обърна към племенницата си:

— Доколкото разбирам, тоалетът на Джордж е от твоя гардероб. За съжаление не мога да ти спестя укора, че корсажът разкрива повече от позволеното.

— Никълъс никога не възразява срещу корсажите ми — изхихика Рийгън.

— Нищо чудно. Той е истински развратник.

— Страхотно! Още не е дошъл, а ти вече го нападаш — изфуча младата дама, обърна гръб на вуйчо си и отиде да поздрави Джереми.

Джеймс отново впи поглед в деколтето на Джорджина и тя, припомнила си съдбоносната вечер в Кънектикът, не можа да удържи саркастичната забележка:

— Чувствам се почти като в къщи. Братята ми със сигурност щяха да изтърсят нещо също толкова смешно като теб и да ми заповядат да облека по-прилична рокля. И в твоята глава ли се е оформила същата мисъл?

— Да не искаш да кажеш, че ме поставяш наравно с тях? Не, за Бога!

Кони се ухили подигравателно и се обърна към Антъни:

— И ти ли имаш впечатлението, че не може да понася братята й?

— Не разбирам защо — отговори невинно Антъни. — След всичко, което чух, намирам, че са забавни момчета.

— Тони… — произнесе предупредително Джеймс, но Антъни вече твърде дълго сдържаше смеха си и трябваше да изстреля и последната си мъдрост:

— Затворили го в килера! — издума през смях той. — Господи, как ми се щеше да съм някоя от домашните мишки!

Джорджина също не издържа:

— Братята ми са доста по-едри от вас, сър Антъни. Бъдете уверен, че и вие не бихте се справили с тях. — Тя се обърна рязко и побърза да се присъедини към Рийгън, която й махна от други край на салона.

Антъни доста се изненада.

— Малката като че ли те защитава.

Джеймс се ухили кисело, но се въздържа от коментар. Рослин изгледа строго съпруга си и очите й засвяткаха заплашително.

— Ако не престанеш да дразниш Джеймс в присъствието на жена му, тя ще зареди и другите си оръжия. А ако не го направи, ще се намеся аз. — Тя кимна царствено и остави мъжете сами.

Кони, който забеляза, че Антъни вече кипи от гняв, смушка Джеймс в ребрата.

— Ако не се пази, ще прекара някоя нощ в кучешката колибка.

— Сигурно си прав, стари приятелю — ухили се Джеймс. — Най-добре е да не наливаме вода във виното му, нали?

Кони с безразличие сви рамене.

— Ако можеш да го понесеш… Той не прави на глупак мен.

— Ако това ме доближава до желания успех, готов съм да понеса още много неща.

— Знам, даже се оставяш да те затворят в килера.

— Много добре ви разбрах! — намеси се триумфално Антъни. — Бях сигурен, че съм прав. Значи все пак съм те засегнал дълбоко, като ти казах…

— О, дръж си езика зад зъбите, Тони.

Скоро след това влязоха старците, както Джеймс и Антъни наричаха по-възрастните си братя. Джейсън Малори, трети маркиз Хаверстън и глава на семейството, представляваше истинска изненада за Джорджина. Бяха й казали, че е на шестдесет и четири години, но той не изглеждаше много по-стар от Джеймс и двамата си приличаха като две капки вода. Макар че първото впечатление лъжеше. За разлика от младежкия вид на Джеймс, необикновеното му чувство за хумор и дяволски чувствената усмивка, Джейсън беше олицетворение на трезвостта. А тя беше смятала брат си Уорън за най-сериозния човек на света. Той беше нищо в сравнение с Джейсън. Освен това й казаха, че неумолимата твърдост на Джейсън се изразява в чести пристъпи на ярост, особено спрямо по-младите му братя. Джорджина научи също, че братята Малори направо се наслаждават на семейните разпри, и тя нямаше причини да се усъмни в това, познавайки Джеймс и Антъни.