Джоана Линдзи - Покорителят

Едуард Малори беше различен от другите трима. Беше една година по-млад от Джейсън, много по-едър, но със същите зелени очи и руси коси. Нищо, ама нищичко не беше в състояние да помрачи доброто му настроение и макар да се шегуваше дълго и с удоволствие, шегите му никога не преминаваха границите на приличието. Също като брат й Томас, той никога не губеше самообладание.

И как реагираха на новината? — Преглътнаха твърдия залък много по-бързо в сравнение с Антъни.

— Имах значителни съмнения, че Тони някога ще се обвърже — а пък Джеймс? Господи, за мен той беше вече безнадежден случай — гласеше краткият коментар на Джейсън.

— Учуден съм, Джеймс — отбеляза Едуард, — ала твърде зарадван. Точно така, зарадван.

Без съмнение, семейството прие Джорджина доброжелателно. Двамата по-стари братя гледаха на нея като на човек, сътворил чудо. Естествено не познаваха по-подробно обстоятелствата около венчавката, тъй като Антъни по изключение реши да си мълчи. Въпреки това й се стори странно, че Джеймс ги остави да вярват, че всичко е в ред.

Ако сега я изпратеше в Америка, той щеше да се окаже в твърде неловко положение, въпреки това Джорджина беше сигурна, че нищо не е в състояние да го отклони от намерението му. Дали наистина искаше да се отърве от нея? Ако този въпрос не беше така важен, тя отдавна щеше да събере кураж и да го попита е надеждата този път да получи ясен отговор. Но ако наистина нямаше намерение да продължи да живее с нея, тя не искаше да го узнае точно сега, когато сърцето й се изпълваше с нова надежда.

Едуард дойде, придружен от съпругата си Шарлът и дъщеря си Ейми, най-малката от петте му деца. Останалите имаха други уговорки, ала бяха обещали да се появят най-късно след седмица. Единственият син на Джейсън, Дерек, не можа да бъде открит, тъй като вероятно беше извън града и се отдаваше на разврат — по отношение на жените той вървеше твърдо по следите на вуйчовците си. Жената на Джейсън също я нямаше, но тя никога не идваше в Лондон. Реджи бе доверила на Джорджина, че Френсис се е съгласила да се омъжи за Джейсън само за да замени майката на Рийгън и Дерек, а сега, след като децата пораснали, предпочитал да живее по-далеч от трезвия си мъж.

— Само не се притеснявай, скоро ще знаеш кой кои е — беше я уверила Рослин. — Само когато Шарлът се отплесне да разказва най-новите скандални истории, може да се затрудниш малко. В тях е забъркано половината лондонско общество но и него ще опознаеш с течение на времето.

Да се запознае с надменната английска аристокрация? Не, благодаря. Джорджина изкриви лице в усмивка и си каза, че повечето присъстващи в салона, с изключение на Кони и Джереми също имат благороднически титли — включително и тя самата. Странно, но те не заслужаваха презрението й — не бяха нито сноби, нито неприятни… е изключение може би на най-младия й девер. Никога нямаше да приеме Антъни с предизвикателните му удари отстрани и дръзките му намеци…

Не мина обаче много и Джорджина разбра, че кръвта на семейство Малори е по-гъста от водата. Антъни и Джеймс не преставаха да се дразнят взаимно, но когато се появи Никълъс Идън, виконт Монтие, двамата обединиха усилията си и се нахвърлиха върху него.

— Закъсняваш, Идън — посрещна го Антъни с хладно пренебрежение. — Вече тайно се надявах, че си забравил адреса ми.

— Нямаш късмет, стари момко. За съжаление жена ми има превъзходна памет — отговори с тънка усмивка Никълъс. — Да не мислиш, че с удоволствие идвам тук?

— На твое място бих проявил повече дискретност, скъпи приятелю. Съпругата ти не понася да предизвикваш скъпите й вуйчовци.

— Аз ли ги предизвиквам? — Никълъс с мъка прикриваше гнева си. Погледът му търсеше Рийгън, която оживено разговаряше с Шарлът и Ейми, и когато тя му махна да отиде при нея, лицето му веднага се промени. Замаха весело с ръка и я дари с омайваща усмивка. Джорджина не допусна да се забележи, че веднага е разбрала защо тримата мъже не могат да се понасят. Смешното беше, че това продължава повече от година. След този нежен жест сърцето й застана на страната на Никълъс — докато мъжът не се обърна отново към роднините си и не втренчи мрачен поглед в Джеймс.

— Как така се върна толкова скоро? А аз се надявах да те е погълнало морето.

Джеймс се ухили надменно.

— Съжалявам, че те разочаровах. Носех ценен товар и проявих максимална предпазливост. А ти как прекара? Колко пъти ти се наложи да спиш на дивана?

— Нито веднъж, след като ти замина, проклет негоднико! Но ми се струва, че това ще се промени — добави с потъмняло лице Никълъс.