Джоана Линдзи: Любовницата на пирата

Чуха се смях и приближаващи стъпки.

— Нямаше я в трюма, а и останалите каюти са празни, кап. — Дълбокият глас звучеше точно пред вратата и в следващия миг някой заблъска по нея.

Бетина не бе на себе си от страх. Беше сигурна, че днес ще умре и Мадлен нямаше да може да й помогне с нищо. След няколко минути вратата се откърти и Бетина се вцепени от ужас, когато видя насреща си брадато и ухилено мъжко лице.

— Господи, тези французойки засенчват нашите красавици! — възкликна един моряк с превръзка на окото.

— Съгласен съм с теб, приятелю. Какво не бих дал да съм на мястото на капитана.

— Къде е капитанът ви? — рязко запита Мадлен.

— Скоро ще го видиш, стара жено — увери ги брадатият и ги поведе навън.

Когато минаваше по палубата, Бетина се извърна настрани, за да не види мъртвите тела на моряците от „Песента на вятъра“. Поведоха я към другия кораб, а Мадлен я прегърна през кръста, за да й вдъхне повече сили.

Пиратският кораб също беше тримачтов и приличаше на „Песента на вятъра“. Екипажът обаче се състоеше от груби и небрежно облечени мъже. Когато видяха Бетина, те се заковаха по местата си и се втренчиха в нея. Някои бяха голи до кръста, други носеха къси кожени жакети, но повечето бяха боси. Мнозина носеха златна обица на ухото си и всички бяха ужасно брадясали.

— Настоявам да се срещна с вашия капитан — обърна се Мадлен към мъжа, който ги доведе на кораба.

Един мъж прескочи през парапета на „Песента на вятъра“, долепен до пиратския кораб, и се приближи към тях.

— Значи вие говорите английски — каза той. — Е, сега ще узнаем каква е цената ви.

Той беше огромен, с брада и до него Бетина се почувства малка и крехка. Бе свикнала да гледа мъжете в очите, без да вдига глава, а дори понякога й се налагаше да я навежда. Този обаче бе висок най-малко метър и осемдесет, а разстоянието между раменете му бе повече от половин метър. Не беше пълен, но имаше силни мускули, които се извиваха като змии под загорялата кожа на едрите му голи ръце. Светло кестенявата му коса бе подстригана късо и едва достигаше масивните му рамене. Гъстата, дълга брада закриваше почти цялото му лице и му придаваше зловещ и опасен вид. Бетина потръпна.

— Е, какво откри, Жюл?

Това беше мъжът с дълбокия глас, който явно бе водачът им. Той се приближи към групата.

— Те говорят английски, Тристан, поне по-възрастната жена.

Мъжът стоеше зад Бетина и тя се извърна, за да го види. Това, което съзря, я накара да ахне, защото той бе дори по-висок и от другия. Беше истински гигант! Стоеше само на няколко сантиметра от нея и девойката вдигна глава, за да види лицето му. Очите му бяха изумително светлосини, а на дясната буза имаше дълъг, тънък белег, който се губеше в тъмнорусата му брада.

Бетина се втренчи в белега и видя как мускулите на мъжа се стегнаха, а очите му станаха ледени. Той я сграбчи за ръката, което я накара да се намръщи, и я повлече през палубата.

— Мосю, почакайте! — извика Мадлен. — Къде я водите?

Мъжът се извърна и студено се усмихна.

— В моята каюта, мадам, за да поговоря с младата лейди. Имате ли някакви възражения?

— Разбира се!

— Е, тогава ги запазете за себе си! — остро отвърна той и задърпа Бетина със себе си.

— Мосю, тя не говори английски — подвикна след тях Мадлен.

Думите й предизвикаха смях и шеги сред екипажа.

— Как ще й кажеш к’во да прави, кап?

— За това, което си е наумил нашия кап, няма нужда от думи.

Избухна още по-силен смях, който очевидно ядоса капитана им, защото ръката му стисна още по-силно нейната. Тя извика от болка и той незабавно я пусна.

— Вървете по дяволите, негодници! — извика той на пиратите. — Достатъчно се забавлявахте за днес. Връщайте се по местата си и се захващайте за работа! — Сетне се обърна към Бетина. — Съжалявам, ако съм ви наранил, мадмоазел.

Тя не очакваше да получи извинение от капитана на пиратите. Нима не бе толкова опасен, колкото изглеждаше? Изгледа го с любопитство, но не каза нищо.

— По дяволите! — изрева той и се обърна към другия висок мъж. — Жюл, доведи онази жена.

Мадлен незабавно се присъедини към тях, изпълнена с безпокойство.

— Не бива да й причинявате болка, капитане!

Капитанът погледна изненадано Мадлен, а сетне избухна в смях.

— Да не би да се опитвате да ми давате заповеди, мадам?

— Няма да ви позволя да я нараните, мосю.

Жюл се изхили. Капитанът му хвърли кръвнишки поглед, но сетне отново насочи вниманието си към Мадлен.