Джоана Линдзи: Любовницата на пирата

В гърдите на капитан Мариво се надигна тревога, тъй като моряците я гледаха като омагьосани. И той самият не бе очаквал, че годеницата на граф Де Ламбер ще се окаже такава красавица. Господи, графът бе наистина много щастлив мъж!

Капитанът се съвзе и с рязък глас започна да дава заповеди на екипажа си. Моряците с неохота се разпръснаха, за да се заемат със задълженията си. Жак Мариво побърза да съпроводи жените до каютата им. Беше им предоставил собствената си каюта, защото тя бе най-голямата на кораба, а граф Де Ламбер бе настоял годеницата му да бъде удобно настанена.

Ала не само присъствието на жените го безпокоеше. На кораба имаше и сандък със злато, зестрата на мадмоазел Верлен. Капитанът се чудеше защо Андре Верлен е дал толкова много злато. Всеки мъж щеше да бъде щастлив само да получи дъщеря му за съпруга. Тя бе по-ценна от златото и не се нуждаеше от друго богатство.

Златото, което бе на борда, можеше да изкуши всеки от моряците, без да се забравя и самата мадмоазел Верлен. Но капитанът бе дал думата си на граф Де Ламбер и това бе въпрос на чест. Щеше да се погрижи тя да пристигне здрава и читава в Сен Мартен, дори и с риск за живота си.

След седмица, прекарана на кораба, Бетина започна да чувства, че й липсва баня. Каната с топла вода, която получаваше всеки ден, бе съвсем недостатъчна и тя скоро откри, че измиването на дългата й коса ще бъде най-тежкият й проблем. Скоро се разрази буря. Бетина излезе на палубата, за голямо неудоволствие на капитана, и с наслада застана под чистите дъждовни капки. Измокри се до кости и имаше опасност някой от екипажа да я види. Но капитанът и Мадлен я пазеха от любопитни погледи.

Бетина не можеше да разбере защо е всичко това, а Жак Мариво само мърмореше някакви неясни извинения. Накрая младото момиче попита Мадлен защо не й разрешено свободно да се движи из кораба.

— Не се измъчвай с подобни въпроси, скъпа — отвърна Мадлен — просто изпълнявай инструкциите на капитана.

— Но ти знаеш каква е причината, нали, Мади? — настоя Бетина.

— Да, знам.

— Тогава защо не искаш да ми кажеш? Вече не съм дете.

Мадлен поклати глава.

— Ти не познаваш живота и в много отношения си още дете. Не знаеш нищо за мъжете и колкото по-малко знаеш, толкова по-добре.

— Не можеш винаги да ме предпазваш, Мади. Скоро ще се омъжа. Трябва ли да си остана все така невежа по отношение на мъжете?

— Не, не… предполагам, че имаш право да узнаеш някои неща, но не очаквай от една стара жена да ти каже всичко, което трябва да знаеш за тях.

— Добре, само ми кажи защо не мога свободно да се разхождам по палубата.

— Защото не бива да изкушаваш моряците с красотата си, дете мое. Повечето от мъжете са страстни същества и имат силни желания, които ги карат да искат да се любят с една жена, особено ако е толкова хубава като теб.

— О! — ахна девойката. — Но те сигурно знаят, че не могат да си позволят подобно нещо.

— Да, но ако моряците те виждат всеки ден, ще започнат да те желаят. Това желание може да стане толкова силно, че не е изключено някой от тях да рискува дори живота си, за да те притежава.

— Откъде знаеш всичко това, Мади? — усмихна се Бетина.

— Аз никога не съм се омъжвала, но познавам мъжете. Когато бях млада, не съм била предпазвана от тях като теб, дете мое.

— Искаш да кажеш, че си се любила с някой мъж?

— Любопитството ти стигна твърде далеч, млада госпожице. Остави старата жена на спокойствие.

— О, Мади — примирено въздъхна Бетина, но се отказа да я разпитва повече, защото знаеше, че старата й бавачка няма да й каже нищо, а искаше да узнае толкова много неща! Може би като се омъжи ще намери отговор на всичките си въпроси, ала не можеше да спре да мисли какво е това да се любиш с мъж. Сигурно бе голямо удоволствие, щом мъжете бяха готови да рискуват живота си за това. Трябваше да почака, докато се омъжи, за да разбере всичко за любовта.

След три седмици в морето, се случи много неприятен инцидент. Бетина бе сама в каютата, тъй като Мадлен бе отишла да изпере някои от дрехите им. Когато вратата се отвори, девойката дори не се обърна, защото мислеше, че е Мадлен. Ала в следващия миг две силни ръце я сграбчиха за раменете и грубо я обърнаха. Тя уплашено извика, но мъжът не обърна внимание и продължи да я стиска, като жадно я изпиваше с поглед.

— Хванете го! — извика капитанът.

Двама мъже се втурнаха в каютата, сграбчиха мъжа и го повлякоха навън. Бетина смутена ги последва. Мъжът се опитваше да се измъкне, но другите двама го държаха здраво. След това го завързаха на главната мачта и смъкнаха ризата му.