Джеф Линдзи - Нощният ловец

Отново въздъхнах.

— Млъквай! — изсъска тя и кимна към края на редицата непоколебими ченгета на Маями. Хвърлих поглед натам. Сержант Доукс не сваляше поглед от мен. Не го беше и свалял. Нито за миг. През цялото време. Дори когато хвърли шепа пръст върху ковчега на детектив Ла Гуерта. Явно беше убеден, че нещата не са такива, каквито изглеждат. Сигурен бях, че ще тръгне по петите ми, ще души след мен като копой, какъвто всъщност беше, ще сумти по стъпките ми и ще подсмърча зад опашката ми, ще ме тормози, за да ме притисне до стената за онова, което съм направил и което — естествено — ще направя пак.

Стиснах ръката на сестра си, а с другата си ръка напипах хладния твърд ръб на предметното стъкло в джоба ми. Малка капчица суха кръв, която нямаше да отиде в гроба с Ла Гуерта, а завинаги щеше да живее върху моята полица. Тя пораждаше у мен удоволствие. Изобщо не ми пукаше за сержант Доукс и за онова, което мислеше и планираше. И защо да ми пука? Като всеки друг, и той не можеше да промени същността си или онова, което правеше. Щеше да ходи по петите ми. А и за какво друго го биваше всъщност?

Какво може да направи всеки от нас? Такива, каквито сме — безпомощни в прегръдката на нашите малки гласове, — какво можем да направим, наистина?

Наистина ми се искаше да пророня сълза. Всичко беше толкова красиво. Колкото красиво щеше да е и следващото пълнолуние, когато щях да се отбия при сержант Доукс. И нещата щяха да продължат такива, каквито са били винаги под прекрасната ярка луна.

Великолепната натежала пееща червена луна.

Джефри Лайънъл Дамер — сериен убиец, умъртвил 17 мъже в САЩ. — Б.пр.

Кубинско кафе. — Б.пр.

До скоро (исп.). — Б.пр.

Нищо и пак нищо. — Б.пр.

Курва. — Б.пр.

До скоро (исп.). — Б.пр.

Злодеят от „Кошмари на Елмстрийт“: сериен убиец, който напада по свръхестествен начин деца в съня им. — Б.пр.