Эрин Моргенштерн: Нощният цирк

Зад тази книга стоят много приятели и конспиратори, на които дължа огромна благодарност.

Преди всичко, благодаря на моя агент Ричард Пайн, който видя потенциал в нещо, което някога наистина беше ужасна бъркотия, и че вярваше в мен през цялото време, докато вървях по този път. Хиляди пъти си е спечелил червения шал.

Редакторката ми Алисън Калахан е мечта, превърнала се в реалност. Всички от издателство „Дабълдей“ заслужават повече шоколадови мишки, отколкото съм в състояние да им осигуря.

Благодарна съм на всички, които отделиха от времето си, за да изразят отново и отново мнението си по време на многобройните редакции, особено на Клари Бъсик, Елизабет Търмънд, Даяна Фокс и Дженифър Уелц.

Вдигам наздравица за живущите в Чистилището. Вие сте странни, прекрасни, талантливи хора и аз нямаше да съм тук без вас.

Без да знае, Кайл Касиди ме подтикна да си купя стара писалка, която използвах при написването на значително количество от Четвърта част, затова казах, че ще го включа в благодарностите си. Вероятно си е помислил, че се шегувам.

Самият цирк е повлиян от множество източници, но два от тях заслужават специално признание: това са гениите от Алхимичната лаборатория „Черен феникс“ и завладяващото изживяване, поднасяно от британската театрална компания „Пънч дрънк“, на което имах късмета да попадна благодарение на Американския репертоарен театър в Кеймбридж, Масачузетс.

И накрая, вечните ми благодарности към Питър и Кловия. Без него тази книга просто нямаше да съществува, а благодарение на нея е по-добра, отколкото някога съм се надявала, че ще бъде. Много обичам и двама ви.

Циркът пристига без предупреждение.

Не го предшестват никакви обяви, никакви книжни плакати по стълбовете и билбордовете в центъра на града; не е споменат, нито рекламиран в местните вестници. Той просто е тук, а вчера не беше.

Високите шатри са на черни и бели райета, не се виждат златни или червени цветове. Всъщност няма никакви цветове, с изключение на тези, обагрили съседните дървета и тревата на околните поляни. Черни и бели райета на фона на сивото небе; безброй палатки с различна форма и големина, затворени в един безцветен свят от сложната плетеница на оградата от ковано желязо. Дори малкото парче земя, виждащо се отвън, е черно или бяло, боядисано или поръсено с креда, или приело този вид благодарение на някакъв неизвестен за зрителя трик.

Но циркът не е отворен. Все още.

Само след няколко часа всички в града вече знаят за него. До следобед новината се е разпространила дори из съседните градчета. Предаването на информацията от уста на уста е много по-ефективен метод за реклама от напечатаните думи и възклицанията в някой вестникарски памфлет или постер. Внезапната поява на някакъв мистериозен цирк е впечатляваща и необичайна новина. Хората се чудят на внушителната височина на най-високите шатри. Зяпат часовника, поставен току до вътрешната страна на портите — часовник, който никой не е в състояние да опише подобаващо.

И черната табела с бели букви, която виси над входа и на която пише:

Отваряме с падането на нощта.

Затваряме с пукването на зората.

Какъв е този цирк, дето е отворен единствено през нощта и затваря с идването на зората? Никой не може да отговори, но с настъпването на утринта, пред портите се събира значителна тълпа от любопитни.

И вие сте сред тях, разбира се. Любопитството ви е надделяло над волята ви, както се очаква от всяко едно любопитство. Стоите на помръкващата светлина, увили шал около врата си, за да се предпазите от хладния нощен бриз, и чакате да видите с очите си що за цирк е този, който отваря единствено след залез-слънце.

Будката за билети, която се вижда ясно зад портите, е затворена, решетките й са спуснати. Палатките са замрели, потръпват едва забележимо само при лекия полъх на вятъра. Единственото движение в целия цирк идва откъм часовника, който отброява отлитащите минути — ако подобна чудата скулптура изобщо може да се нарече часовник.

Циркът изглежда изоставен и празен. Но ви се струва, че май долавяте мириса на карамел във вечерния бриз, примесен със свежия аромат на есенните листа. Едва доловима сладост на ръба на студа.

Слънцето изчезва напълно зад хоризонта и последните отблясъци светлина преливат в здрача. Хората около вас вече нямат търпение — море от пристъпващи крака и гласове, мърморещи как ще се откажат от удоволствието, за да потърсят някое по-топло място за прекарване на вечерта. Вие самият се чудите дали да не си тръгнете, когато чудото се случва.