Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

— Също така има и една… пратка за вас, господине — казва мениджърът, докато отваря вратата и въвежда магьосника в претъпкания офис, преди отново да се измъкне навън, за да се заеме с други дела; няма никакво желание да става свидетел на срещата.

Магьосникът обхожда стаята с поглед. В ръката си държи купчина писма, по гърба му на вълни се стели пелерина от черно кадифе, подплатена със снежнобяла коприна. Очаква да види някаква опакована кутия или сандък. Едва когато момиченцето го поглежда с неговите очи, той разбира какво е имал предвид мениджърът.

Импулсивната реакция на Просперо Магьосника при срещата с дъщеря му се изразява в едно просто възклицание:

— По дяволите!

Момиченцето отново насочва вниманието си към върховете на ботушките си.

Магьосникът затваря вратата зад гърба си и без да сваля поглед от дъщеря си, слага писмата до чашата с чай върху бюрото.

Откъсва плика от палтото, като оставя карфицата здраво закачена към копчето.

Макар в адреса да се посочват само името на театъра и артистичният псевдоним на магьосника, писмото започва с обръщение, в което се използва истинското му име: Хектор Боуен.

Погледът му набързо пробягва по съдържанието; ако авторката е имала някакви очаквания за каквото и да било емоционално въздействие, то те се провалят с гръм и трясък. Магьосникът спира очи върху единствения факт, който му се струва съществен: момиченцето, сега под попечителството му, очевидно е негова дъщеря и името й е Силия.

— Трябваше да те кръсти Миранда — казва през кикот мъжът, наречен Просперо Магьосника. — Предполагам, че не е била достатъчно умна, за да се сети за подобно нещо.

Момиченцето отново го поглежда. Тъмните очи под къдриците се присвиват.

Чашата върху бюрото започва да се тресе. Спокойната повърхност на порцелана се пропуква от плъзналите по нея вълнообразни линии, после се разпада на цветни парчета. Студеният чай се излива върху чинийката и прокапва по пода, оставяйки лепкави следи по полираните дъски.

Усмивката на магьосника се изпарява. Той смръщено поглежда към бюрото и разсипаният чай започва да се издига нагоре. Счупените парчета се изправят и обгръщат течността, чашата става отново цяла, а над нея започват да се вият меки кълбета пара.

Момиченцето се втренчва в чашата, очите му са разширени.

Хектор Боуен обгръща брадичката на дъщеря си с облечената си в ръкавица ръка и се вглежда изпитателно в изражението й, преди да я пусне. Пръстите му оставят дълги червени следи по страните й.

— Може и да се окажеш интересна — отбелязва той.

Момиченцето не отвръща нищо.

През следващите няколко седмици магьосникът прави няколко опита да я прекръсти, но тя отказва да реагира на всяко име, различно от Силия.

Няколко месеца по-късно, когато решава, че дъщеря му е готова, самият магьосник също написва едно писмо. Не отбелязва никакъв адрес, но въпреки това пликът прелита над океана и стига до местоназначението си.

Лондон, октомври, 1873 година

Тазвечерното последно представление е в много ограничен кръг. Просперо Магьосника не е удостоявал лондонската сцена със своето присъствие от доста време и сега наема театъра за една-единствена седмица от представления, без матинета.

Билетите, макар и много скъпи, се разпродават бързо и театърът е толкова препълнен, че много жени са се въоръжили с ветрила, за да отвяват от деколтетата си въздуха, който е тежък, въпреки есенния хлад навън.

В един момент от вечерта, тези ветрила внезапно се превръщат в малки птички и цели ята се понасят из театъра под звуците на оглушителни аплодисменти. Когато всяка птичка се връща, тя пада под формата на прилежно сгънато ветрило в скута на притежателката си, а ръкоплясканията избухват още по-силно. Някои зрители са толкова удивени от трика, че не могат да аплодират, само невярващо въртят из ръцете си ветрилата от пера и дантела, напълно забравили за жегата.

Мъжът в сив костюм, седнал в ложата отляво, не ръкопляска. Нито за този фокус, нито за който и да е друг. Наблюдава човека на сцената със съсредоточен преценяващ поглед, който не трепва нито веднъж по време на представлението. Нито веднъж не вдига облечените си в ръкавици ръце, за да отдаде заслуженото признание на магьосника. Дори не вдига вежда при чудесата, извикващи аплодисменти, ахване или откъслечни писъци на изненада от останалата част от възторжената публика.