Эрин Моргенштерн: Нощният цирк

— Тя няма да загуби — отвръща Хектор. — Предлагам ти да намериш ученик, с когото можеш да се разделиш, ако вече не разполагаш с такъв.

— Предполагам, че майка й няма думата по въпроса?

— Правилно предполагаш.

Мъжът в сивия костюм гледа към момиченцето още известно време, преди отново да заговори, а то продължава да не схваща думите му.

— Разбирам увереността ти в способностите й, макар да те съветвам поне да си представиш, че може да я загубиш, ако състезанието не се развие в нейна полза. Ще намеря играч, който да е истинско предизвикателство за нея. В противен случай не виждам причина да се съгласявам на участие. Победата й не може да бъде гарантирана.

— Готов съм да поема риска — казва Хектор, без да поглежда към дъщеря си. — Ако се съгласиш да го скрепим официално тук и сега, давай.

Мъжът в сивия костюм извръща очи към Силия, а когато отваря уста, тя отново започва да разбира езика му.

— Много добре — кимва.

— Той направи така, че да не мога да го чувам както трябва — прошепва малката, когато баща й се обръща към нея.

— Знам, скъпа, не беше много възпитано от негова страна — отвръща Хектор и я повежда към стола, откъдето непознатият продължава да я гледа изпитателно с очи, светли и сиви като костюма му.

— Винаги ли си умеела да правиш подобни неща? — пита я той и отново поглежда към часовника.

Силия кима.

— Моята… моята майка каза, че съм дете на дявола — тихо отвръща тя.

Мъжът в сивия костюм се навежда напред и прошепва нещо в ухото й — съвсем тихо, да не чуе баща й. Лека усмивка разведрява лицето на момиченцето.

— Протегни напред дясната си ръка — казва непознатият и се обляга назад.

Силия незабавно се подчинява и протяга обърната длан нагоре, без да е сигурна какво да очаква. Но мъжът в сивия костюм не слага нищо в разтворената й длан. Вместо това я обръща надолу и изважда сребърен пръстен от кутрето си. Слага го на десния й пръст, макар че е твърде широк за слабите й пръстчета, а с другата си ръка държи китката й.

Силия тъкмо отваря уста, за да отбележи очевидния факт, че пръстенът, макар и много красив, не й е по мярка, когато разбира, че сребърната халка е започнала да се свива около пръста й.

Спонтанната й радост изчезва при последвалата болка, тъй като пръстенът продължава да се стяга и металът започва да прогаря кожата й. Момиченцето се опитва да издърпа ръка, но мъжът в сивия костюм продължава да стиска здраво китката му.

Пръстенът изтънява и се изпарява, оставяйки единствено яркочервена следа около пръста й.

Мъжът в сивия костюм я пуска и Силия отстъпва назад, оттегля се в ъгъла, като не откъсва поглед от ръката си.

— Добро момиче — казва баща й.

— Имам нужда от известно време, за да подготвя свой играч — отвръща мъжът в сивия костюм.

— Разбира се — съгласява се Хектор. — Можеш да използваш всичкото време, което ти е необходимо. — Той също сваля един златен пръстен от ръката си и го оставя на масата. — Да го използваш, когато намериш своя състезател.

— Предпочиташ да не му окажеш лично тази чест?

— Вярвам ти.

Мъжът в сивия костюм кимва, изважда кърпа от сакото си, взема пръстена, без да го докосва директно с ръка, и го пуска в джоба си.

— Надявам се, че не правиш всичко това само защото последния път мой играч спечели предизвикателството.

— Разбира се, че не — отвръща Хектор. — Правя го, защото имам състезателка, която може да бие всеки, когото избереш да изправиш срещу нея, и защото времената са се променили достатъчно, за да бъде интересно. Между другото, смятам, че като цяло статистиката е в моя полза.

Мъжът в сивия костюм не оспорва твърдението, само наблюдава Силия с все същия изпитателен поглед. Тя се опитва да избяга от полезрението му, но стаята е прекалено малка.

— Предполагам, че вече имаш някое място наум? — пита той.

— Не точно — отвръща Хектор. — Мислех, че ще е по-забавно да проявим малко нетрадиционност по отношение на полето на действие. Да осигурим елемент на изненада, ако нямаш нищо против. Познавам един театрален продуцент тук, в Лондон, който без съмнение ще се възползва от възможността да предостави сцената си за нещо необичайно. Когато моментът наближи, ще му подхвърля някоя и друга дума и съм сигурен, че ще излезе с подходящо предложение. По-добре да го направим на неутрална територия, макар да си мислех, че ще искаш да започнеш от твоята страна на океана.

— Името на господина?

— Чандреш. Чандреш Кристоф Лефевр. Говори се, че е незаконен син на индийски принц или нещо от този род. Майка му е била някаква балерина. Визитката му е някъде сред тази бъркотия. Ще го харесаш, много е напредничав. Богат, ексцентричен. Леко вманиачен, малко непредсказуем, но предполагам, че това са част от неудобствата на артистичния темперамент. — Купчината хартии върху близкото бюро зашумолява и се разбърква, докато една визитка не излиза най-отгоре и не полита през стаята. Хектор я улавя в ръка и я прочита, преди да я подаде на мъжа в сивия костюм. — Организира прекрасни партита.