Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

— Няма нищо, скъпа. Влизай, влизай — казва Хектор и я повиква с ръка. — Това е мой колега, няма нужда да се притесняваш.

Силия пристъпва напред и изпълнява идеален реверанс; гарнираният с дантела подгъв на роклята й помита протърканите дъски на пода.

— Това е дъщеря ми, Силия — представя я Хектор на мъжа в сивия костюм, като поставя длан върху главичката на момиченцето. — Силия, това е Александър.

— Приятно ми е да се запознаем — казва тя. Гласът й е малко по-силен от шепот, тембърът му — по-нисък, отколкото можеш да очакваш от момиченце с нейния размер.

Мъжът в сивия костюм й кимва любезно.

— Бих искал да покажеш на този джентълмен на какво си способна — продължава Хектор. Той изважда от джоба на жилетката си сребърен часовник с дълга верижка и го слага върху масата. — Хайде.

Очите на момиченцето се разширяват.

— Каза да не го правя пред никого — отвръща то. — Накара ме да ти обещая.

— Господинът не е кой да е — смее се Хектор.

— Каза „без изключение“ — упорства Силия.

Усмивката на баща й помръква. Той я сграбчва за раменете и строго я поглежда право в очите.

— Това е много специален случай. Моля те, покажи на този човек какво можеш да правиш — също както по време на уроците ни. — Бутва я към масата с часовника.

Момиченцето мрачно кимва и сплело пръсти зад гърба си, се съсредоточава върху часовника. След миг часовникът започва да се върти бавно върху плота на масата, верижката му се влачи в спирала след него. После часовникът се издига над масата, полита във въздуха и започва да се полюшва, сякаш е закачен във вода.

Хектор поглежда към мъжа в сивия костюм, за да види реакцията му.

— Впечатляващо — отбелязва непознатият. — Но все пак посредствено.

Силия сбръчква вежди над тъмните си очи и часовникът се пръсва на парчета, които се разхвърчават из въздуха.

— Силия! — повишава глас баща й.

Тя се изчервява при острия му тон и измърморва някакво извинение. Частите политат обратно към металния корпус, заемат местата си и стрелките отново започват да отброяват секундите, сякаш нищо не се е случило.

— Това е по-впечатляващо — признава мъжът в сивия костюм. — Но тя е доста своенравна.

— Все още е малка — отвръща Хектор и потупва Силия по главата, без да обръща внимание на мръщенето й. — Постигнала го е за по-малко от година учене. Когато порасне, никой няма да може да се сравнява с нея.

— Мога да взема кое да е дете от улицата и да го науча на толкова. „Несравнима“ е само от твоята гледна точка, която лесно може да бъде оборена.

— Ха! — възкликва Хектор. — Значи си готов да играеш.

Мъжът в сивия костюм се поколебава за момент, преди да кимне.

— Нещо по-сложно от предишния път и да, може и да се заинтригувам — отвръща той. — Възможно е.

— Разбира се, че ще е по-сложно! — виква Хектор. — Разполагам с природен талант. Няма да заложа това, за нещо по-просто.

— Природният талант е феномен, който може да бъде поставен под въпрос. Предразположение — може би, но вътрешната дарба е изключително рядка.

— Тя е мое дете — разбира се, че ще има вътрешна дарба.

— Призна, че си я обучавал — казва мъжът в сивия костюм. — Откъде можеш да си сигурен?

— Силия, кога започнаха уроците ти? — пита Хектор, без да я удостоява с поглед.

— През март — отвръща тя.

— Коя година, скъпа? — добавя Хектор.

— Тази — казва Силия, сякаш въпросът е изключително тъп.

— Преди осем месеца — уточнява Хектор. — А е едва на шест години. Ако си спомням правилно, понякога започваш да обучаваш собствените си ученици на по-ранна възраст. Силия очевидно е по-напреднала от дете, което не разполага с природна дарба. Още при първия си опит накара този часовник да левитира.

Мъжът в сивия костюм насочва вниманието си към Силия.

— Счупи го, без да искаш, нали? — пита той и кима към часовника, лежащ спокойно на масата.

Силия смръщва вежди и едва забележимо кимва.

— Притежава забележителен контрол за дете на тази крехка възраст — обръща се той към Хектор. — Но подобен нрав винаги е бил променлива величина. Може да доведе до импулсивност в поведението.

— Или ще го израсте, или ще се научи да го контролира. Не е кой знае какъв проблем.

Мъжът в сивия костюм не отделя очи от момиченцето, но когато проговаря, думите му са отправени към Хектор. В ушите на Силия говорът му е неразбираем и тя отново се намръщва, когато баща й отговаря по същия завален начин.

— Ще заложиш собственото си дете?