Джеф Линдзи - Нощният ловец

— Къде?

— Добър въпрос. Петдесет процента от полицейската работа е в задаването на въпроси.

— Другите петдесет процента са в отговорите.

— Ами никой още не знае къде, Деб. А аз, разбира се, не разполагам със съдебномедицинската експертиза…

— Но започваш да придобиваш някакво усещане за случая — каза тя.

Погледнах я. Тя отвърна на погледа ми. Случвало се бе да надушвам някои неща. Носеше ми се славата. Понякога находките ми бяха доста сполучливи. А и защо не? Знаех как мислят убийците. Понеже и аз мислех като тях. Разбира се, невинаги бях прав. Бивал съм и много далеч от целта. Нямаше да е добре, ако винаги бях прав. Не ми се щеше все пак ченгетата да изловят всички серийни убийци. Какво щях да избера за свое хоби тогава? Сега обаче не знаех как да постъпя с този толкова любопитен случай.

— Кажи ми, Декстър — настоя Дебора. — Имаш ли някакви догадки?

— Може би — казах. — Още е много рано.

— Е, Морган — разнесе се гласът на Ла Гуерта зад нас. И двамата се извърнахме. — Облечена си, виждам, за истинска полицейска работа.

В тона й имаше нещо, което заприлича на плесница. Дебора настръхна.

— Детектив — каза тя, — откри ли нещо?

Тонът й подсказваше, че вече знае отговора. Евтин номер. Но не се получи. Ла Гуерта великодушно махна с ръка.

— Наоколо има само курви. — И впери многозначителен поглед в деколтето на Деб, което в костюма й на проститутка наистина изглеждаше внушително. — Просто курви. Важното за момента е да не позволим на пресата да изпадне в истерия. — Тя бавно поклати глава, сякаш сама не си вярваше, и въздъхна. — Няма да е трудно, като си помисля какво може да постигне човек със земното притегляне. — Намигна ми и тръгна към капитан Матюс, който разговаряше с голямо достойнство с Джери Гонзалес от Канал 7.

— Кучка — каза Дебора.

— Ох, Дебс! Би ли предпочела да кажа: „И тя е кучка?“ Или да мина с: „Нали ти казах“?

Тя се втренчи в мен.

— По дяволите, Декстър! Наистина искам тъкмо аз да сгащя тоя тип.

Аз също го исках. Обаче като си помислех, че нямаше никаква кръв…

Да, и аз исках да го сгащя.

След работа взех лодката — и за да избягам от въпросите на Дебора, и за да осмисля чувствата си. Чувства. Аз и чувства. Ама че глупост! Карах бавно. Не мислех за нищо — съвършено състояние на дзен, — докато лениво минавах покрай големите къщи, разделени една от друга с високи плетове и парапети от вериги. Демонстрирах ярка усмивка на съседите, наизлезли из подредените си градини край дигата на канала. Децата играеха по грижливо подстриганата трева. Мама и тате правеха барбекю, безделничеха или боядисваха бодливата тел, без да изпускат децата от поглед. Махах на всички. Някои дори ми отвръщаха. Познаваха ме: и преди ме бяха виждали да минавам — неизменно в добро настроение, неизменно жизнерадостен. Той беше толкова мил. Толкова общителен. Не мога да повярвам, че е извършил всички тези ужасни неща…

Излязох от канала и се понесох с пълна скорост на юг, към Кейп Флорида. Вятърът срещу мен и вкусът на солените пръски ми помогнаха да избистря главата си, накараха ме да се почувствам чист и поне малко освежен. Сега можех да мисля много по-лесно. Дължах го отчасти и на спокойствието и умиротворението, което излъчваше водата, а и на най-доброто от традицията на навигацията в Маями, според която повечето от водачите се опитваха да ме убият. Намирах това за много мило. Чувствах се като у дома си. Това е моята страна, това са моите хора.

Днес, до края на работното време, не бях научил кой знае какви новини. Към обяд случилото се стана национално достояние. След „ужасяващите разкрития“ при мотел „Касике“ завесата над убийствата на проститутки се повдигна. Канал 7 сътвори истински шедьовър с истеричния потрес от разчлененото тяло, намерено в контейнера, без реално да каже нищо. Както проницателно отбеляза детектив Ла Гуерта, наоколо имаше само курви. Под подкладения от медиите обществен натиск обаче те можеха да бъдат и сенаторски дъщери. Отделът се впрегна в подготовка за продължителни отбранителни маневри, понеже много добре познаваше сърцераздирателните безсмислици, които ще родят неустрашимите и дръзки пешаци на петата власт.

Деб остана на местопрестъплението, докато капитанът не се разтревожи дали не й е предоставено твърде много време, и я разкараха. Започна да ми звъни в два следобед, за да разбере какво съм открил, а съвсем не беше много. В мотела не намериха никакви следи. На паркинга имаше толкова отпечатъци от гуми, че не можеше да се различи никоя конкретно. Никакви улики и в контейнера, по чувалите или частите от тялото. Инспекцията на Министерството на земеделието на Съединените щати също не доведе до нищо.