Джеф Линдзи - Нощният ловец

— Говориш като репортер — изръмжа Ла Гуерта. — След час тези задници ще ме разкъсат.

— Какво ще им кажеш?

Тя хвърли поглед към чувалите с разчлененото тяло и се намръщи. Не защото гледката я безпокоеше. Ла Гуерта виждаше кариерата си в опитите да формулира изказвания пред пресата.

— Убиецът ще допусне грешка и ще го хванем. Въпрос на време…

— Което ще рече — казах, — че до този момент не е допуснал грешки, че нямаш улики и че ще ти се наложи да го изчакаш отново да убие, преди да направиш каквото и да е.

Тя ме погледна остро.

— А бе, аз защо всъщност те харесвам?

Вдигнах рамене. Нямах представа. Очевидно и тя.

— Nada y nada 4 4 Нищо и пак нищо. — Б.пр. — само с това разполагаме. Този гватемалец — тя се намръщи по посока на отдалечилия се индианец — намерил тялото, когато излязъл с боклука от ресторанта. Не бил виждал тези чували и отворил един да види дали няма нещо за употреба. Попаднал на главата.

— Късмет — казах.

— А?

— Нищо.

Ла Гуерта се огледа намръщено. Може би се надяваше отнякъде да изскочи улика и тя да я улови.

— Това е. Никой нищо не е видял, нищо не е чул. Нищо. Ще ми се наложи да изчакам тия ръбове — колегите ти, да свършат, че и аз да науча нещо.

— Детектив — разнесе се глас зад нас. Капитан Матюс тромаво приближи, обгърнат от облак афтършейв, което означаваше, че репортерите ще пристигнат всеки момент.

— Здравейте, капитане — каза Ла Гуерта.

— Офицер Морган бе пратена да се присъедини към периферните структури в този случай — рече той. Ла Гуерта се стресна. — В качеството си на работник под прикритие, тя разполага с ресурси в общността на проститутките, които могат да ни помогнат по-бързо да стигнем до решението. — Матюс имаше забележителен начин на изказване. Твърде много години бе посветил на писането на доклади.

— Капитане, не съм сигурна, че е необходимо — каза Ла Гуерта.

Той премигна и сложи ръка на рамото й. Хора се управляват с вещина.

— Спокойно, детектив. Тя няма да се намесва в командните ти функции. Само ще се яви с теб, ако има какво да сподели. Свидетели и други такива. Баща й беше дяволски добро ченге, нали разбираш?

Видя нещо от другата страна на паркинга и впери поглед натам. Вдигнах глава. Микробусът на новинарския Канал 7 приближаваше.

— Извинете ме — каза Матюс, оправи вратовръзката си, наложи си сериозно изражение и затрополи към микробуса.

— Puta 5 5 Курва. — Б.пр. — процеди Ла Гуерта през зъби.

Нямах представа дали това е някакво генерално заключение, или говори за Деб, но си помислих, че е време и аз да се измъкна, преди Ла Гуерта да си е спомнила, че офицер „Пута“ е моя сестра.

Присъединих се към Деб тъкмо когато Матюс се здрависваше с Джери Гонзалес от Канал 7. На територията на Маями Джери бе шампион в журналистиката от типа „щом има кръв, значи е за първа страница“. Мой човек. Този път щеше да остане разочарован.

Настръхнах. Никаква кръв.

— Декстър. — Дебора се опитваше да налучка тона на ченге, но виждах, че е развълнувана. — Говорих с капитан Матюс. Ще ми позволи да се присъединя.

— Чух — отвърнах. — Внимавай.

— Какво искаш да кажеш?

— Ла Гуерта — напомних й.

— Ха! — изръмжа Дебора.

— Да, „ха“. Тя не те харесва и не те иска на своя територия.

— Но е подчинена на капитана.

— Да де. И от пет минути вече обмисля как да заобиколи разпореждането му. Пази си задника, Дебс.

Дебора само присви рамене.

— Какво намери?

— Засега нищо. — Поклатих глава. — Ла Гуерта вече се оплете. Винс обаче каза… — Млъкнах. Дори разговорът за това бе твърде личен.

— Какво каза?

— Няма значение, Деб. Подробност. Едва ли означава нещо.

— И никой няма да узнае дали означава, ако не го кажеш, Декстър.

— Ами… изглежда, по тялото няма кръв. Никаква кръв.

Дебора угрижено замълча. За няколко секунди. Не благоговейна пауза, не, не като мен. Просто мислеше.

— Е, и? — каза накрая. — Предавам се. Какво означава това?

— Рано е да се каже — отвърнах.

— Но според теб означава нещо.

Означава странна лекота в главата. Означава импулс да намериш повече за убиеца. Означава одобрителен кикот от страна на Мрачния странник, който сега, толкова скоро след свещеника, трябваше да кротува. Малко трудно обаче можех да обясня всичко това на Дебора, нали? Затова просто казах:

— Сигурно, Деб. Не знам.

Дебора ме изгледа изпитателно, после въздъхна:

— Добре. Нещо друго?

— О, невероятно изпълнение — отвърнах. — Страхотна работа със скалпела. Почти хирургично съвършенство. Ако не намерят нещо в мотела, което всъщност никой не очаква, тялото е било насечено някъде другаде и захвърлено тук.