Джеф Линдзи - Нощният ловец

Все още изпитвам болка, макар да не зная защо. Бях само на три години.

— Нищо.

— Добре — казва той. — Никой не бива да помни подобни неща. — Докато е жив, това е единственото, което ще каже по въпроса. — Обаче, макар да не помниш нищо, Декс, то прави някакви неща с теб. Тези неща те превръщат в това, което си. — Много странно, наистина, но ми се усмихва с вечната си почти притеснена усмивка. — Очаквах го. Онова, което ти се е случило, когато си бил малък, те е моделирало. Опитах се да изгладя нещата, но… — Той вдига рамене. — Прекалено силно беше, прекалено много. Влязло е в теб прекалено рано и ще остане в теб. И ще те накара да искаш да убиваш. А ти няма как да му се противопоставиш. Няма как да го промениш, но… — Отново отмества поглед встрани, за да види и аз не зная какво. — Можеш да го канализираш. Да го овладееш. Да избереш… — Сега Хари подбира думите много предпазливо, по-предпазливо, отколкото съм го чувал да говори някога. — Да избираш какво… или кого… да убиваш. — Пак усмивка, каквато не бях виждал преди — бледа и суха като пепелта на замиращия огън. — Много хора го заслужават, Декс…

С тези кратки думи той оформи целия ми живот, всичко в мен, онзи и онова, което съм. Този чудесен, всевиждащ и всезнаещ човек. Хари. Баща ми.

Само ако можех да обичам, колко много щях да обичам Хари!

Това се случи преди много години. Хари отдавна е мъртъв. Неговите уроци обаче продължават да живеят. Не заради някакви топли и сантиментални чувства, които питая, а защото Хари беше прав. Аз неведнъж го доказах. Хари знаеше, Хари ме учеше.

„Бъди предпазлив“ — казваше Хари. И ме научи как да се предпазвам само както полицай може да обучи убиец.

Внимателно да избирам сред онези, които го заслужават. Да съм съвсем сигурен. После да почиствам. Да не оставям следи. И никога да не се ангажирам емоционално. Това може да доведе до грешки.

Разбира се, трябва да си внимателен не само по отношение на реалното убийство. Да си внимателен означава да градиш живота си предпазливо. Да класифицираш. Да се социализираш. Да имитираш живот.

И аз изпълних всичко това много старателно. Бях почти съвършената холограма. Над всяко подозрение, отвъд всеки упрек и незаслужаващ презрение. Едно елегантно и учтиво чудовище, момчето от съседния апартамент. През половината време дори Дебора беше поне наполовина заблудена. Разбира се, тя вярваше в онова, в което искаше да вярва.

Точно сега вярваше, че мога да й помогна да разкрие тези убийства, да предложа трамплин на кариерата й и да я катапултирам от прелъстителния холивудски костюм направо в добре скроената униформа. И имаше право, разбира се. Аз можех да й помогна, макар всъщност да не ми се искаше много, понеже ми доставяше удоволствие да наблюдавам работата на онзи, другия убиец. Чувствах своеобразна естетическа връзка или…

Емоционална ангажираност.

Е, ето това е. Недвусмислено престъпвах Кодекса на Хари.

Насочих лодката обратно към моя канал. Стъмнило се беше, но се ориентирах по радиокулата на няколко градуса вляво от пътя за вкъщи.

Така да бъде. Хари винаги е бил прав, прав беше и сега. „Не се ангажирай емоционално“, казваше Хари. И аз не го правех.

Щях да помогна на Деб.

На сутринта валеше и трафикът беше безумен, както винаги когато вали в Маями. Някои шофьори забавяха по хлъзгавите пътища. Това вбесяваше други, които натискаха клаксоните, крещяха през прозорците, форсираха, за да си пробият път, и профучаваха размахали юмруци покрай „тежките гемии“.

При отклонението към магистралата Льожун голям камион за млечни продукти се бе врязал в микробус с деца от някакво католическо училище. Камионът с млечните продукти се беше преобърнал и пет момичета с карирани поли седяха насред голяма локва мляко с объркани лица. За около час трафикът беше почти преустановен. Едно дете бе отнесено с вертолет до болницата „Джаксън“. Останалите стояха, облени в мляко, и наблюдаваха възрастните, които си крещяха.

Промъкнах се спокойно, докато слушах радио. Очевидно полицията гонеше Касапина от Тамиами по петите. Подробности не бяха изнесени, но капитан Матюс си каза тежката дума. Говореше така, сякаш лично ще извърши ареста веднага щом си изпие кафето.

Накрая се добрах до ненатоварените пътища, за да се придвижа малко по-бързо. Спрях до магазина за понички недалеч от летището. Купих понички с ябълков пълнеж и кифла и приключих с поничките още преди да се върна в колата. Имам ускорен метаболизъм. Свързан е със здравословния ми начин на живот.