Джеф Линдзи - Нощният ловец

Всъщност ми се наложи да опъна корда, която да ми помогне да открия началната посока на пръските — толкова древна техника, че изглежда почти като алхимия. По вид пръските бяха ярки и странни. Имаше отчетливи, безпорядъчни, спонтанни петна по стените, мебелите, телевизора, кърпите, покривките на леглата, завесите — удивителен, неконтролируем порой летяща кръв. Човек можеше да си помисли, че дори в Маями все някой е чул нещо. Двама души са били живи накълцани с ножовка в скъпа хотелска стая, а съседите просто са усилили телевизорите си.

Бихте казали, че милият усърден Декстър е бил увлечен в работата си, но аз обичам да съм прецизен, а и бих искал да видя къде се крие цялата тази кръв. Професионалните съображения в това отношение са очевидни, но не чак толкова важни за мен, колкото личните. Навярно някой ден някой психиатър, възпрепятстван от щатската наказателна система, ще ми помогне да намеря точната причина.

Във всеки случай, докато стигнем до местопрестъплението, разчленените трупове вече бяха изстинали и навярно никога нямаше да открием момчето с мокасини номер 42. Действа с дясната ръка, с наднормено тегло е и има страхотен бекхенд.

Аз обаче проявих упорство и свърших невероятна работа. Целта ми не е да хващам лошите. Защо ми е да го правя? Не, аз си върша работата, за да въведа ред в хаоса. Да накарам гадните петна кръв да се държат подобаващо и после да изчезнат. Някои хора може и да използват тази работа, за да ловят престъпници, и според мен това е чудесно, но не е съществено.

Ако някога проявя достатъчно небрежност, че да ме заловят, ще кажат, че съм социопат и чудовище, болен, извратен демон, дори не човек, и навярно ще ме пратят да умра на добрия стар електрически стол със самодоволно, лицемерно сияние. Ако някога хвана Номер 42, ще кажат, че е лош човек, тръгнал по кривия път заради социалните фактори, на които не е имал късмета да се противопостави, и ще го сложат в затвора за десет години, преди да го пуснат на свобода с достатъчно пари за костюм и нова ножовка.

С всеки изминал ден на тази работа започвам да разбирам Хари малко по-добре.

Петък вечер. Вечер за срещи в Маями. Ако щете вярвайте, но и Декстър има среща тази вечер. Странно наистина, обаче намерих един човек. Какво, какво? Отдавна мъртвият Декстър се среща с някаква начинаеща проститутка? Секс между вампири? Дали потребността у мен да имитирам живот е стигнала дотам, че да симулирам оргазми?

Дишайте спокойно. Сексът няма думата тук. След дълги години на несръчни опити и дезориентираност в стремежа си да изглеждам нормален, аз най-после се уредих със съвършената приятелка.

Рита беше почти толкова зле увредена, колкото и аз. Омъжила се прекалено млада, десет години се борила да накара нещата да потръгнат за нея и за двете й деца. Очарователният й спътник в живота имал няколко малки проблема. Първо алкохол, после хероин и накрая, колкото и да е невероятно — кока. Този звяр я пребивал. Трошал мебели, крещял, хвърлял каквото му падне, заплашвал. После я насилвал. Заразил я с някакви идиотски болести, каквито си разменят ценителите на кока. И всичко това като по програма, докато Рита търпяла, работела, на два пъти се борила с него по време на рехабилитациите му. Една нощ обаче той посегнал на децата и тогава Рита скръцнала със зъби.

Лицето й вече е здраво, разбира се. А потрошените ръце и ребра са рутинна практика за лекарите в Маями. В това отношение Рита била представителен експонат, съвсем според вкуса на онова чудовище.

Разводът сложил край, животното било затворено, а после? Да, загадките на човешката психика. По някакъв начин, поради някаква причина, Рита решила отново да се среща с мъже. Съвсем сигурна била, че точно това е най-правилното, но заради честото насилие от ръцете на мъжа, когото обичала, вече изобщо не се интересувала от секс. Може би само от компанията на някой мъж за известно време.

Търсила подходящия човек: чувствителен, нежен и склонен да чака. Търсенето продължило доста, разбира се. Искала въображаем мъж, който да се нуждае повече от човек, с когото да разговаря и да ходят заедно на кино, отколкото да правят секс, защото тя просто не била готова за това .

Въображаем ли казах? Ами да. Мъжете в човешкия род не са точно такива. Повечето жени разбират това след две деца и първия си развод. Бедната Рита се беше омъжила прекалено млада и прекалено несполучливо, че да научи този ценен урок. А като съпътстващ продукт от възстановяването й след ужасния брак, вместо да види, че всички мъже са животни, тя си създала една прекрасна романтична картина за съвършения джентълмен, който ще я чака до безкрай да се разтвори като малко цвете.