Тим Грийн - Перфектно отмъщение

— Татко? — извика Алън.

Тя затвори вратата. След като Франк не отговори, тя пое дълбоко дъх. Може би бе излязъл. Може би не беше прочел онова, което Корнъл Рикс й бе донесъл. Може би в плика нямаше нищо повече, освен справки за това как Реймънд Уайт е починал в затвора, или как изживява живота си в някаква килия някъде другаде.

Алън я погледна.

— Просто съм уморена — каза тя. — Баща ти навярно си е сложил лепенка на раната и веднага е излязъл.

Но когато се надигна да целуне сина си по бузата, чу приглушения глас на Франк, който я викаше от спалнята им.

Алън погледна натам.

— Алън — извика тя и го последва по коридора.

Алън изчезна в спалнята и тя чу вика му.

Франк седеше на леглото, държеше в едната си ръка пистолет, а другата, свита на юмрук, бе мушната в джоба на сакото му. Костюмът, както и лицето му, бяха изцапани с пръст. Яката на ризата му бе окървавена, а като извади другата си ръка от джоба, тя видя окървавената превръзка. В крачола на панталона му имаше дупка с тъмно петно около нея. Зад Франк имаше отворен жълт плик с пръснати от него книжа. Върху плика бе изписано нейното име.

— Алън — изръмжа Франк, — ние сме в беда.

— Какво е станало?

Франк вдигна окървавената си ръка и стисна устни. Повиши глас.

— Алън Франсис, чуй ме, по дяволите — рече Франк. — Имам план. Всичко ще бъде наред. Иди се преоблечи и си вземи дрехи за няколко дни. Ще те чакам на задния вход.

Погледна часовника си и продължи:

— Побързай. Трябва да се срещнем с Мики при наблюдателната площадка на центъра Рокфелер в полунощ.

— Татко, ние започваме тренировки…

— По дяволите! Погледни това — извика Франк и вдигна ръката си, увита в кървав парцал. — Отивай и си вземай шибаните неща!

Алън излезе. Лексис приближи към мъжа си и посегна към ръката му.

— Франк, дай да…

— Ти стой настрани — рече той, размаха пистолета и се ухили. — Ти няма да дойдеш. Вземам парите от Мики, а на теб не остава нищичко.

— Франк, за какво говориш?

— Кучка — рече той, изправи се и размаха пистолета, сякаш искаше да я удари.

Лексис се дръпна, отстъпи назад.

— Влизай в килера.

— Франк, обясни ми…

— Млъквай, мамицата ти! — рече той, залитна към нея и я подкара към килера. — Знам всичко.

С окървавената си ръка посочи книжата върху леглото.

— Този шибан Реймънд Уайт стои зад всичко това. Той е онзи Сет Коул — рече с дрезгав шепот Франк, — а ти си знаела . Избягал е от затвора и е на свобода. Кой мислиш, че разори Рангъл? И дъщеря му е мъртва. Този шибан Реймънд Уайт иска сега да убие и мен . Иска да убие сина ми и ти си знаела .

— Алън няма да ме изостави — каза тя, почувства зад гърба си рамката на вратата на гардеробната и влезе вътре.

— Мислиш, че той ще разбере ли? — попита Франк и се ухили още повече; придвижи се към вратата и се подпря на дръжката й. — Ще знае само, че се е наложило да се разделим. За да сме в безопасност. Че ще се съберем отново. Но изобщо не си помисляй, че ще те види пак.

Франк я натика в ъгъла. Вдигна пистолета и я удари в слепоочието. Лексис се строполи на пода. Опита се да вдигне ръце да се защити, но той продължи да удря отново и отново с пистолета. Лицето й плувна в кръв. Едното й око се затвори. Натроши зъбите й и тя започна да се дави от бликналата кръв.

Франк се спря и отстъпи назад. Дишаше тежко, държеше се за железния прът, върху който бяха окачени роклите, и изпоцапваше яките им с кръвта си.

— Не можеш да го вземеш — изплака тя и изплю кръв и парчета от зъби на килима. — Не можеш, Франк.

Франк се наведе, запъхтян от усилията. Килна глава на една страна, светлосините му очи горяха под дебелите тъмни вежди.

— Единствената причина, поради която няма да те убия, е това момче.

Обърна се да си върви и залитна към вратата на гардероба.

— Не можеш , Франк — извика тя през сълзи, лицето й вече се бе подуло. — Той не е твой!

Франк се обърна рязко и насочи с трепереща ръка пистолета към нея.

— Мой е — изстена тя и се извърна.

— Не, вече не е — отвърна Франк. Затръшна вратата и я остави сама.

Лежим с Хелена в тъмното и потта охлажда голите ни тела. Пръстите ми са преплетени с нейните, стискам леко, притискам костта между второто и третото кокалче с моята. Преди правех същото с Лексис и се питам дали не трябва да се чувствам засрамен, че си мисля за нея, след като лежа до Хелена.

Но не мога да се отърва от мислите си. Онзи бе друг живот, но някои части от него са все още живи, независимо колко силно се опитвам да забравя.