Тим Грийн - Перфектно отмъщение

Един изстрел в главата и онзи падна като кукла на конци.

Франк затича на куц крак към бетоновоза. Третият мъж се подаде от кабината с нож в ръка. Франк го простреля в гърдите още във въздуха и той се строполи като чувал с картофи.

Франк се обърна и хукна към ръба на изкопа. Прибра 38-милиметровия в джоба си и взе глока на втория мъж; провери пълнителя му и застана успокоен над тъмния и дълбок изкоп, за да се вслуша. След като очите му свикнаха с тъмнината, той видя някакъв силует да се помръдва бавно на дъното. Стреля бързо три пъти и чу как Доминик пищи от болка и страх.

Приближи още, куцайки, обувките му вдигаха малки облачета прах на светлината на фаровете. Лявата му ръка пулсираше силно и той я сви на юмрук в опит да спре кървенето. Доминик още пищеше.

— Ей, Доминик! — надвика той шума. — Върви на майната си!

Франк изпразни пълнителя на глока в изкопа, като гледаше да стреля само под кръста на бившия си бизнеспартньор. Писъците на Доминик продължиха, още по-силни и по-високи. Франк хвърли изпразненото оръжие в изкопа. Неговият собствен пистолет бе втъкнат в колана на втория мъж и той го взе, преди да завлече трупа до изкопа и да изрита и пистолета, и трупа на дъното при Доминик. И третият отиде там, заедно с 38-калибровия револвер. След това Франк се качи в кабината на бетоновоза. Докара го до ръба и изпразни товара му, който се изля като еднометрова бетонна основа на дъното.

Лексис излезе от Линкълн Сентър на високите си токчета, уловила ръката на Алън за опора.

— Благодаря ти — каза тя и вдигна глава да го погледне, заравяйки нос в ръкава на смокинга му. — Знам, че това не е любимото ти занимание.

— Това е, защото те има — отвърна той и й отвори вратичката на лимузината.

Лексис прехапа устна.

— Какво има? — попита Алън. — Мислех си, че ще ти хареса.

— Много мило беше — отвърна усмихната тя и го докосна по ръката.

— Боже мой, станало е късно — рече Алън, след като погледна часовника си. — Сигурно си уморена?

Лексис се прозя и кимна.

— Ще те хвърля до дома — каза той с неочаквано весел глас. — И аз съм изморен, но ще се срещнем с група приятели в Гринидж. Нали разбираш, след като е последната ми вечер…

— Не искаш ли да пийнеш чай? — попита тя. — Или кафе?

Така си представяше тя края на вечерта. Последната му вечер в града, преди да се върне в университета. Само двамата, край кухненската маса. Но Алън погледна отново часовника си и потръпна.

— Нямаш нищо против, нали, мамо?

— Разбира се, че не — отвърна тя и се насили да се усмихне.

Алън извади клетъчния си телефон, включи го и се обади на Мартин, за да разбере закъде са се запътили всички. Лексис въздъхна, след това извади своя клетъчен телефон и го включи. Имаше ново съобщение. От Корнъл Рикс, човекът на губернатора. Бил оставил пакет в дома им. Гласът му бе студен и остър. Не каза нищо повече. Никакъв намек. Нищо.

Но портиерът им Майкъл и преди бе предавал нейни лични пратки на Франк. Тя набра номера в апартамента и погледна часовника си. Никой не отговори. Извърна се към сина си, насили се да се усмихне, сетне се наведе напред да си налее чаша бърбън от кристалната гарафа.

Когато погледна отново към Алън, той все още говореше по телефона, но се обърна към нея. И след това веднага се извърна. Лексис въздъхна, ала все пак вдигна чашата към устните си. Отпи две малки глътки, гледайки сина си, а след това обърна чашата и отново си наля, без да го изпуска от очи.

Второто питие й беше малко по-приятно и докато колата спре пред дома им, тя вече се чувстваше по-добре. Мушна празната чаша в гнездото й и остави Алън да й помогне да слезе. Майкъл държеше вратата отворена, леко склонил глава.

— Госпожо Стефано — каза той с бруклинския си акцент. — Съпругът ви току-що се прибра. Не изглежда добре. Каза, че претърпял катастрофа на една от строителните му площадки, но съм разтревожен. Прекалено силно кърви.

Тя попита за пакета.

Той се почеса по бузата и й показа развалените си жълти зъби.

— Господин Стефано го взе преди около петнайсет минути, когато си дойде.

Лексис улови ръката на Алън и пое неуверено към асансьора.

— Какво се е случило, мамо? — попита той.

Качиха се в асансьора.

— Няма нищо — рече тя и се насили да се усмихне. — Може би ще е най-добре да вървиш…

— Със смокинг? — изсмя се той. — Добре, мамо. Какво е станало?

— Всичко е наред — отвърна тя.

Стигнаха до последния етаж и влязоха в апартамента.