Винс Флинн - Комбинаторът

Рап знаеше това име. Захир и хората му бяха отговорни за цял куп бомбени атентати в областта.

— И той ли получаваше подкупи от Рик?

— Все още преговаряха. — Хъбард махна на охраната при вратата и каза: — Няма проблем. Пуснете го.

С очевидно неудоволствие на лицето Захир мина между агентите на ЦРУ и се приближи към Хъбард, Рап и Колман. Обърна се към Хъбард и изсипа куп ругатни, изразяващи мнението му за него и за всички други американци по принцип.

Рап се отдръпна леко назад и се втренчи изпитателно в странния мъж, който толкова грубо бе нахълтал в тайната квартира. Надутото държане и заканите не бяха неочаквани, но имаше нещо необичайно — фактът, че Хъбард позволяваше на това нищожество да му държи такъв тон. Рап си напомни, че началникът на управлението в Джелалабад не се радваше на лукса да действа самостоятелно като него. Той се отчиташе пред шефа си в Кабул, Дарън Сикълс, който се интересуваше повече от външното впечатление, отколкото от резултатите. Сикълс трябваше да работи съвместно с куп други американски агенции и отдели, измислили абсурдната програма за реинтеграция. Сред редовите служители в Службата за секретно разузнаване се ширеше мнението, че шефът на кабулското представителство не ги подкрепя достатъчно. Рап бе готов да се обзаложи, че Сикълс е главният виновник за този нездравословен и непродуктивен стил на работа.

След като свърши с ругатните по адрес на Хъбард, Захир се обърна към Рап и Колман и попита:

— Какви, по дяволите, са тия двамата? Защо никой не ми съобщи за убийствата?

Винаги готов да отвърне на нападението, Рап се наежи и пристъпи напред, за да постави полицейския началник в обсега на юмруците си. Въпреки че изглеждаше над петдесетте, афганистанецът вероятно бе на неговата възраст. За разлика от Рап обаче, Захир беше пълен и в лоша физическа форма. Имаше шкембе и тази смешна, боядисана с вакса за обувки брада.

Хъбард си отвори устата да отговори, но Рап го спря, като хвана ръката му. После се обърна към афганистанеца:

— Кой съм аз, не ти влиза в работата. Колкото до това, защо не сме ти се обадили, отговорът е очевиден. Ти си престъпник и мръсник.

Лицето на Захир почервеня от гняв и той започна да заеква.

Хъбард вдигна ръка и се намеси:

— Началник… моят колега искаше да каже, че бяхме много заети тази сутрин и тъкмо смятахме да ви се обадим.

Рап изсъска, без да отмества очи от афганистанеца:

— Млъкни, Хъб! Изобщо не съм искал да кажа такова нещо. Исках да кажа на това долно лайно, че знам много добре кой е и ако има поне малко мозък в главата си, ще се пръждоса веднага, преди да съм го застрелял.

— Как смееш да ми говориш така?!

Захир направи крачка назад и посегна към големия кожен кобур на колана си.

С плавно движение Рап извади пистолета си, „Глок 19“, от десния вътрешен джоб на якето. Захир още се мъчеше да разкопчае капачето на кобура си. Вдигна очи и се втренчи в дулото на американеца, насочено към лицето му.

— Слушай сега много внимателно — спокойно изрече Рап. — И не искам да чуя нито дума от теб, докато не свърша.

Колман също бе извадил пистолета си, голям 45-калибров „Хеклер и Кох“, и се премести, за да хване на мерник двамата афганистански полицаи, които стояха при входната врата. Предпазителят беше освободен и той им каза на пущунски да държат ръцете си така, че да ги вижда.

Рап допря пистолета точно под носа на Захир.

— Ето какво трябва да знаеш. Аз не съм някой от лигльовците в Държавния департамент или второразреден генерал, който си мисли, че най-добрият начин да израсне в кариерата е, като целува скапания ти задник и се махне час по-скоро оттук, та някой друг да се занимава с отрепките като теб. Аз съм човекът, когото викат, когато ножът опре до кокала. Аз съм този, когото изпращат, за да постигне реални резултати, защото знаят, че не играя по правилата. Знам всичко за теб. Знам, че си убил много наши войници и си измъчвал и отвличал свои сънародници за собствена изгода. Ти си терорист и боклук, от онези, които ми доставя удоволствие да убивам. Обикновено не се замислям за хората, които трябва да ликвидирам, но ти попадаш в специална категория. Убеден съм, че ще направя голяма услуга на човечеството, като прекратя безполезния ти живот. Освен това съм в лошо настроение. Толкова лошо, че може би единственото, което би могло да ме развесели, е да пратя един куршум в главата ти.

Рап се вгледа за момент в лицето на Захир, после леко наклони глава, сякаш му хрумна друг начин да се справи с него.