Винс Флинн: Комбинаторът

— Заемете се с този. Искам да знам всичко за него… особено за семейството му. Здравословни проблеми на родителите, съпругата и децата му. Вземал ли е наркотици? Всичко, което успееш да научиш.

— Ами другите осем?

От Вашингтон беше тръгнал екип от специалисти по разпити, но щеше да пристигне най-рано след тринайсет часа.

— Ако разполагате с хора, можете да започвате с тях, но се съмнявам, че ако има съучастник, ще се мотае наоколо. Ти какво би направил, ако получиш купчина пари, за да предадеш другарите си и човек като Рик?

Малкото име на Рикман беше Джо, но всички го наричаха Рик.

— Бих си плюл на петите — съгласи се Хъбард.

— Именно. — Рап посочи човека, застрелян в тила с калибър 45. — Засега се съсредоточете върху този.

— Подозираш, че той е бил подкупен от талибаните?

Рап реши да не отговаря на въпроса за момента. Вместо това попита:

— Кой е местил труповете?

— Моля?

— Труповете. — Рап посочи четирите тела. — Не са били застреляни тук. Виж кръвта на пода. Довлечени са след убийството. — Кимна към стълбите. — Единият е смъкнат от горния етаж.

Хъбард сви рамене:

— Бяха подредени така, когато дойдохме.

— Другите телохранители ли са ги преместили?

— Не, доколкото знам. Искаш ли да попитам?

— След малко. — Рап погледна към входната врата, където стоеше един охранител, стиснал с две ръце автомат „Калашников“. — Съседите… дали са чули или видели нещо?

— Не, нищо.

— Някакви признаци за влизане с взлом?

— Досега не сме открили, но не се е налагало да разбиват, ако някой от тези тук им е помагал.

— Значи няма следи от взлом… четирима телохранители… четири куршума в главата… четири трупа. Не мислиш ли, че има нещо странно?

— Какво имаш предвид?

Рап посочи труповете един след друг.

— Деветмилиметров, деветмилиметров, деветмилиметров, 45-и калибър и се обзалагам, че е имало заглушители. Доста прецизно изпълнение. Добра дисциплина. Погледни стените.

Хъбард се завъртя на 360 градуса, за да огледа.

— Е, какво?

— Виждаш ли нещо?

— Не.

— Точно това имам предвид. Виждал ли си талибаните да действат по този начин? Четири изстрела, четири попадения и нито куршум повече. Талибаните не пестят оловото. Знаеш методите им. Щяха да се изсипят с три-четири камиона и да гръмнат трите сгради с гранатомет. Щяха да надупчат всичко с куршуми. Това тук е дело на професионалисти.

Хъбард се намуси, но кимна:

— Да… прав си. Брадатите щяха да сринат къщите до земята. Това прилича повече на работа на нашите момчета…

Хъбард продължи да приказва, но Рап не го слушаше. Идеята, че може да са замесени специалните части на САЩ, не му беше хрумнала, но в момента изобщо не му се мислеше за това. От момента, в който разбра за изчезването на Рикман, го разяждаше смътното опасение, че тук ще излезе нещо много сериозно. Рикман беше толкова добър в работата си, понеже предвиждаше пет, десет, дори двайсет хода на врага (пък и не само на врага). Много често Рап не разбираше какво е замислил колегата му, просто защото Рик беше много по-умен от него.

— Дали пък не са го направили ония гадове от ОРС? — измърмори Хъбард.

Рап се замисли за така наречените им съюзници от пакистанското разузнаване. Разбира се, и това беше възможно.

— Да не забравяме иранците, руснаците и китайците.

Имаше още една възможност, но Рап не посмя да я изрече.

— Аз залагам на ОРС — настоя Хъбард. — Това е напълно в техен стил.

Изведнъж Рап се сети за нещо:

— Къде е кучето? Големият лош ротвайлер, който ходеше неотлъчно с Рик?

— Аякс… умря преди месец.

Тази новина изненада Рап.

— От какво?

— Не знам. Но Рик много се разстрои. Кучето се разболя от нещо, той го заведе на ветеринар и се наложи да го приспят. Май спомена рак или нещо такова.

Един от хората на Рап слезе от горния етаж. Изглеждаше обезпокоен. Беше русокос, със сини очи и наближаваше петдесетте.

— Много лошо — измърмори.

— Моля те, кажи ми, че не говориш за сейфа — измърмори Рап, като погледна колегата си Скот Колман. — Кажи ми, че е непокътнат и всички пари, дискове и лаптопът са вътре.

Колман поклати глава:

— Всичко е изчезнало. Нищо не са оставили.

Въпреки че го очакваше, Рап все пак се беше надявал, че ще може да съобщи на началничката си поне една добра новина.

— Мамка му. Трябва да се обадя на Айрини, за да знае.

Посегна към телефона, но спря, защото чу шум от входната врата.

Абдул Сирадж Захир се възхищаваше на отражението си в огледалото. На четирийсет и осем, той минаваше за старец в страната си. Дори за обикновен човек беше трудно да доживее до зряла възраст. В занаята на Захир предизвикателството бе още по-голямо. Той беше боец като баща си и неговия баща. Баща му и трима от по-големите му братя бяха покойници. Бащата и двама от братята му бяха убити от руснаците, а третият — от войниците на Северния съюз. Захир се беше поучил от грешките им. Афганистан бе жестоко място, където човек можеше да се довери само на хората от собственото си село. Извън този кръг приятелствата бяха сложна игра с постоянно променящи се правила.