Винс Флинн: Комбинаторът

Отначало Рап отдаде отговора му на излишна скромност. По-късно си даде сметка, че колегата му говори абсолютно сериозно. Рикман бе от онези хора, които можеш да изтърпиш само при изключително трудни условия — например война. През последните осем години той ръководеше тайните операции на САЩ в Афганистан. През ръцете му бяха минали над един милиард долара. Повечето от тези пари Рикман използваше за рушвети като средство за спечелване на различни хора за американската кауза; немалка част обаче отиваха за поръчкови убийства и куп други неприятни неща, свързани с работата. Началниците в Лангли не искаха да знаят какво прави Рикман. Искаха единствено резултати, а точно за това него много го биваше. Зад безличната му фасада се криеше хитър ум, идеално подхождащ на двуличния, неописуемо сложен свят на шпионажа.

Рап разбираше нотката на страх в гласа на началничката си, когато се чуха преди около два часа. Телохранителите от сутрешната смяна открили труповете и незабавно уведомили Джон Хъбард, шефа на джелалабадската служба на ЦРУ. Рикман бил изчезнал. Хъбард се обадил на началника си в Кабул и новината се разпространила като вълна по йерархичната стълбица. Рап отвърна на обаждането на директора на ЦРУ Айрини Кенеди, докато закусваше в големия стол на военновъздушната база „Баграм“. Бе пристигнал в страната едва миналата вечер за важна мисия, която сега се налагаше да прекъснат. Кенеди му предаде малкото информация, с която разполагаше, и нареди да вземе първия хеликоптер за Джелалабад. Рап се подчини без много въпроси. Тръгна с четирима от екипа си и още преди девет бяха в източния афганистански град. Хъбард ги посрещна с конвой от три джипа и веднага тръгнаха към тайната квартира.

Началниците в Лангли искаха да си върнат Рикман, но Рап имаше странното чувство, че предпочитат да видят шефа на тайните операции в черен найлонов чувал. Невъзможно беше да запазят отвличането му в тайна. Рикман знаеше твърде много и имаше твърде силно влияние. В Лангли сигурно вече бяха сформирали екип, който да работи денонощно, за да оцени възможните щети. Ако Рап не намереше колегата си достатъчно бързо, щеше да се наложи да прекратят редица скъпоструващи операции, иначе рискуваха навсякъде в Близкия изток, Югоизточна Азия и къде ли не другаде да започнат да се появяват мъртви агенти. Рано или късно Конгресът щеше да научи за провала и да поиска отговори. За много хора в Лангли единственото по-лошо от това Рикман да издаде оперативните тайни на ЦРУ, беше да свидетелства в Конгреса.

Рап имаше малко сложни отношения с Рикман. Уважаваше го, но този респект не бе възникнал отведнъж. Тъкмо разсъждаваше какво ще прави, ако му заповядат да ликвидира колегата си, когато високият и едър Хъбард се приближи.

— Кофти работа — измърмори мъжагата.

Рап кимна:

— По-лошо не може да бъде.

Хъбард поглади плешивото си теме.

— Как, по дяволите, ще го намерим?

— Все още не знам — отговори Рап. Наясно бе, че шансовете им за успех са нищожни, но все отнякъде трябваше да започнат. — Играта сериозно ще загрубее, Хъб, и ако мислиш, че няма да ти понесе, съветвам те да се върнеш в базата и да се заключиш в кабинета си.

Хъбард го изгледа изпитателно, сетне кимна:

— Не се притеснявай, че ще се размекна. Тук съм от две години. Видял съм всякакви извращения.

„Извращенията“ обикновено бяха дело на врага, но този път Рап и колегите му щяха да преминат границата на допустимото.

— Знам, че си виждал всякакви неща, Хъб, но повярвай ми, ако искаме да си го върнем, ще трябва да бъдем по-жестоки, отколкото си представяш. И ако в един момент решиш, че не издържаш, можеш да се оттеглиш, нямам нищо против. Искам обаче да ми обещаеш, че ще си държиш очите и устата затворени.

Хъбард се усмихна неловко:

— Мога да си заровя главата в пясъка, ако се наложи.

— Добре — отговори Рап, макар че имаше съмнения.

— Така… откъде искаш да започнем?

Рап погледна четирите трупа.

— От бодигардовете.

Хъбард обърна двуметровото си тяло към проснатите на пода мъже и измърмори:

— Мисля, че тия можем вече да ги отпишем.

Рап се вгледа в мъжа с обезобразеното лице. Най-близката до ума теория беше, че в нападението е замесен вътрешен човек. Всички телохранители обаче бяха закоравели воини от Северния съюз. Разбира се, можеше някой да е издал информация за охранителната система срещу подкуп, но това беше малко вероятно. Ако все пак някой от тях бе помогнал на врага, възможно беше талибаните, или който бе извършил нападението, да са го убили веднага след като са получили каквото искат. Проблемът беше в това, че Рап бе почти сигурен, че талибаните нямат нищо общо. Той посочи човека с обезобразеното лице: