Винс Флинн: Комбинаторът

— В интерес на справедливостта, може и да ти дам шанс да ме убедиш в противното.

Гърдите на Захир се повдигаха и спускаха учестено, сякаш не можеше да си поеме въздух. Мърдаше трескаво очи ту към Хъбард, ту към лудия, държащ пистолет, насочен в лицето му. Беше виждал много убийци и умееше да различи блъфирането от истинското намерение да се убива. Този тук очевидно говореше сериозно. Единственият начин за спасение, който му хрумна, бе да спомене човека, който го беше вербувал да се откаже от престъпния живот.

— Господин Сикълс е мой добър приятел — запелтечи Захир. — Много добър приятел. Той е много важен човек. Страшно ще се ядоса, ако разбере за това.

Значи предположението на Рап беше правилно. Началникът на представителството в Кабул бе дал властта на този мръсник.

— Дарън Сикълс — изсумтя презрително Рап — само си въобразява, че е важен, но всъщност е кръгла нула.

— Той е главният шеф на ЦРУ в моята страна!

— Той е кретен и фактът, че ти е дал полицейска униформа, го доказва. Затова измисли по-убедителен начин да ме умилостивиш.

Захир облиза пресъхналите си устни и напъна мозъка си да измисли нещо друго, с което да накара този американец да преосмисли заканата си. След дълго неловко мълчание не му хрумна нищо, затова той се усмихна престорено и се отдръпна една крачка назад, като измънка:

— Май по-добре да си тръгвам, а?

Рап сграбчи реверите на униформата му.

— Това не е решение. Или ще ми докажеш, че можеш да ми бъдеш полезен, или ще ти пръсна мозъка.

В очите на Захир се изписа надежда.

— Полезен ли?

— Да.

— Мога да бъда много полезен.

— Целият съм в слух.

— Познавам много хора… знам много неща. Мога да ти намеря всичко, което искаш. — За да не изневери на природата си, Захир добави: — Срещу подходящата цена, разбира се.

— Подходящата цена — измърмори Рап, развеселен от забележката. — Сега да ти обясня как ще действаме, и то само ако ми докажеш, че заслужаваш да живееш. Няма да ти платя нито цент. Единственото, което ще получиш от мен в замяна на услугите си, ще бъде животът ти. Мисля, че той е достатъчно важен за теб.

— Да, важен е. Но аз не съм богат човек.

— Спри да говориш за пари. Ставаш скучен, а ако ме отегчиш прекалено, прекратявам преговорите и те изпращам на оня свят.

— Кажи какво искаш от мен. Ще направя всичко.

Рап се замисли за Рикман. Истината беше, че много малко хора знаеха с какво точно се занимава. Кенеди и неколцина други в общи линии бяха в течение на оперативните му задачи, но по отношение на подробностите Рик ги държеше в неведение. Захир би могъл да разбули някои от тези тайни.

— Познаваш ли човека, който живее тук?

— Господин Рикман… много добре го познавам. Да. Той ми е добър приятел.

— Да не се отплесваме. Защо реши да дойдеш тази сутрин?

— Просто минавах и видях хората на господин Хъбард. Изглеждаше, че нещо не е наред, затова спрях да проверя какво става.

— Приличам ли ти на глупак, Абдул?

— Не — побърза да отговори Захир. — Не съм казал такова нещо.

— Тогава ми кажи истинската причина да дойдеш.

Захир се размърда нервно. Очевидно се мъчеше да измисли как да скрие истината. Търпението на Рап почти се изчерпи, затова той вдигна пистолета и почука с него афганистанеца по главата.

— Знам, че лъжата ти е втора природа — отбеляза, като поклати глава, сякаш предупреждаваше непослушно дете. — Съветвам те да го преодолееш. Някой ден ще те убият заради това.

Захир потърка главата си с дясната ръка.

— Чух слухове.

— Какви слухове?

— Че нещо се е случило с господин Рикман.

— Какво по-точно?

— Че се е случило нещо много лошо. Че са го отвлекли.

— Откъде го чу?

Да предоставя информация, без да получава нищо в замяна, беше много несвойствено за Захир, затова той излъга:

— Един от хората ми видял господин Хъбард да тръгва разтревожен от базата. Завъртях няколко телефона и разбрах, че нещо става в къщата на господин Рикман.

— Значи си се притеснил за господин Рикман.

— Да.

— Затова ли дойде да се правиш на глупак и да заплашваш хората?

— Не, бях загрижен.

Рап погледна часовника си. Беше десет и осем минути, а списъкът със задачите му постоянно се увеличаваше. Захир, колкото и голям мръсник да беше, можеше да бъде полезен. Рап бързо взе решение:

— Ето какво ще направим. Ти ще работиш за мен. Ще откриеш кой е отвлякъл господин Рикман. Имаш четирийсет и осем часа да ми дадеш информацията, която ми трябва. Ако не успееш, ще те убия.