Винс Флинн - Комбинаторът

— Прекалено рано е да се каже, но досега паметта му се възвръща доста успешно. Още не е имало случай да го подсетим за нещо и той да не си спомни.

— Никога не съм виждал този човек — повтори Рап, като погледна Кенеди. — Освен това финансите ми са прозрачни. Видяхте колко добре ги управлява брат ми. Няма нужда да крада.

Братът на Рап беше един от мозъците на Уолстрийт. Той управляваше парите на Рап и му бе натрупал доста добро състояние.

— Не трябваше да разкриваш всичките си финанси — измърмори Хърли. — Не се ли поучи от мен?

— Стан! — укорително го прекъсна Кенеди.

— Какво „Стан“! Ние си рискуваме живота. Не получаваме вредни. Знаеш правилото: попаднем ли на мръсни пари, имаме пълно право да ги заделим в тайния фонд за черни дни.

Това бяха правилата на старата гвардия и Кенеди мразеше да й напомнят за тях. Донякъде разбираше откъде са се наложили, но не можеше да ги приеме.

— Такива приказки само насъскват хора като Уилсън.

Хърли махна презрително:

— Ние не сме глупаци. Повечето мръсни пари, които намираме, отиват за финансиране на тайните ни операции, но не можеш да обвиняваш момчетата ми, ако си заделят известна комисиона. Това е единствената ни застраховка, ако се наложи да бягаме.

— Не трябва да се налага.

— Глупости — ядоса се Хърли. — Опитай се да го обясниш на този кретен Уилсън или на оня педераст Ферис. Мамка му!

Остави чашата си и извади пакет „Кемъл“ без филтър. Когато палеше цигарата, забеляза загриженото изражение на лицето на Кенеди. Издиша дим към лампата над масата и заяви:

— Виж какво, принцесо, аз съм болен от рак. Така или иначе ще умра. Затова две цигари повече или по-малко нямат голямо значение. — Той дръпна още веднъж от цигарата и му стана съвестно за упрека. Кенеди му беше като племенничка. — Имах прекрасен живот. Не съжалявам за нищо… или поне за нищо, което бих разказал пред тази компания. Е… може би ще кажа нещо на Мич, преди да пукна, но не искам да гледам умърлушени физиономии. Всички умираме. И самият факт, че съм доживял до такава възраст, е удивителен. — Хърли вдигна чашата си. — За пълноценния живот.

Четиримата се чукнаха. Кенеди избърса една непослушна сълза от бузата си и се засмя:

— Да, цяло чудо е, че си доживял до такава възраст. Откакто те помня, пушиш тази отрова.

— Още отпреди да се родиш — уточни Хърли, като намигна и отпи глътка уиски. — Започнах на четиринайсет.

Старецът се загледа замислено в далечината. Замисли се за детството, за службата си в армията, после за славните години, когато бе работил за ЦРУ зад Желязната завеса. Беше изживял пълноценно живота си. Той поклати глава, за да проясни мислите си, и каза:

— Да се върнем на банкера. Предполагам, че ще го проучим отвсякъде.

— Накарах Маркъс да се заеме и взех още някои мерки. Досега не сме открили нищо, но има все пак нещо, което… звучи малко странно. — Кенеди погледна леко смутено Рап. — Нещо, което трябва да обсъдим. — Не знаеше как да поднесе новината по-деликатно, затова каза направо: — Името Луи Гоулд говори ли ти нещо?

Чашата на Рап бе наполовина пълна с водка. Той я погледна и за момент се изкуши да я изпие на един дъх, но се въздържа и само я бутна към средата на масата.

— Помня го.

— Спомняш ли си какво направи той?

— Уби жена ми — отговори Рап, без да мигне.

— Спомняш ли си какво стана с него в Кабул?

— Тази част малко ми се губи. Спомням си, че го видях, преди да ми се стовари целият ад на главата.

Кенеди още недоумяваше как е възможно да се случи такова съвпадение.

— Можеш ли да отгатнеш какво общо има Гоулд с швейцарската банкова система?

— Хер Обрехт?

— Точно така. Той е личният банкер на господин Гоулд.

— Без майтап! — възкликна Хърли, като се изправи рязко. — Тая работа започва да смърди.

Кенеди беше свикнала с динамичното му поведение. Хърли, подобно на Рап, не можеше да седи дълго на едно място. Тя обичаше да ги сравнява с акулите, които са постоянно в движение.

— Гоулд използва услугите и на други банкери, но Обрехт е един от главните.

Хърли отиде до хладилника, издиша облак дим, сипа си още уиски и се върна при масата.

— Знаеш ли на какво започва да ми прилича това, Айрини?

Кенеди кимна. Беше мислила вече за това.

— Това е добре планирана многопосочна атака — заяви Хърли. — Изпълнена е в стила на руснаците от едно време. Всичко е адски объркано, докато не прозреш през всички измами и заблуди и не разкриеш голямата им цел.