Винс Флинн - Комбинаторът

— Няма проблем — отговори й той. — Искам да се освежа.

— Днес си много мълчалив. Не искаш ли да говориш за срещата?

— Не е това… просто трябва да изясня някои неща.

— Винаги съм готова да те изслушам, ако имаш нужда. — Тя стана, отиде до вратата и го целуна. — Ти си добър човек, Джоел.

— Благодаря ти. Голям съм късметлия, че те имам.

— Да, така е.

Тя леко го погали по бузата с ръка и го изпрати до входната врата.

Ходенето му струваше огромно усилие. Сякаш краката му не искаха да отидат там, закъдето беше тръгнал. Когато зави на съседната пряка, го лъхна студен вятър и той потрепери. Притисна палтото към тялото си и вдигна яката. Чувстваше се премръзнал и уязвим, а това не му харесваше. Роуз дърпаше каишката и той я следваше сковано. Стигна до мястото на срещата и забеляза паркирания малко по-нагоре „Линкълн Таун Кар“ едва след като шофьорът примигна с фаровете. Джоел въздъхна и се приготви да изслуша неубедителното слово за повдигане на духа, което щеше да му изнесе сенаторът. Отвори задната врата, вдигна Роуз и я напъха в колата. Ферис можеше да се лигави с нея колкото иска.

Сенаторът взе кучето в скута си. Почеса го зад ушите и отбеляза:

— Чух, че днес не е минало добре.

— Абсолютна шибана катастрофа — измърмори Уилсън, като подръпна смутено палтото си.

— Може ли без цинизми?

— Хайде стига. Не ми казвайте, че не псувате, когато се ядосате.

Ферис поклати неодобрително глава:

— Имал съм такъв период, но се убедих, че псуването не помага.

— Я първо вие преживейте такъв скапан ден като моя днес, пък тогава ме поучавайте да не псувам. — Уилсън загледа каменните къщи, покрай които минаваха. — Имате ли представа какъв ад преживях?

— Не знам други подробности, освен че са те пуснали в принудителен отпуск.

— Знаете ли какво означава това?

— По принцип означава, че продължаваш да си получаваш заплатата, докато независима комисия прецени дали си извършил достатъчно поразии, за да те уволнят.

— Може би в нормалните държавни институции е така, но не и във ФБР. Принудителен отпуск означава, че те слагат в черния списък и можеш да се сбогуваш с кариерата си.

— Това е един от вариантите.

— Това е единственият вариант. Трима от преките ми началници бяха на срещата и ако зависи от тях, с мен вече е свършено.

— Те не са единствените хора, от които зависи нещо в този град.

Уилсън гневно сви юмруци.

— Вие не разбирате. Те вече са убедени, че историята с онзи швейцарски банкер е опит на чужда разузнавателна служба да дестабилизира ЦРУ.

— Глупости — изсумтя Ферис.

— Звучаха сигурни и за да бъдат по-убедителни, бяха извикали Кенеди. Знаете ли какво направи тя?

— Какво?

— Извади копие от декларацията ми за неразгласяване на поверителна информация и ми го хвърли в лицето. Каза, че ако само спомена на някого за това, ще ме тикне в затвора.

— Блъфира. Всички блъфират, защото ги е страх.

— Милър не се плаши толкова лесно. Ръководи ФБР от четири години и може да е всякакъв, но не и страхливец. Ако мислеше, че има основания да подозира Рап и Рикман, щеше да ги преследва, докато ги види зад решетките. Той е видял нещо. Някой му е показал нещо, което го е убедило, че цялата тази информация е скалъпена.

— Може би нещо, фалшифицирано от Кенеди. Тя не се спира пред такива неща. Как мислиш, че държи властта в ЦРУ?

Изведнъж на Уилсън му хрумна нещо. Той погледна Ферис и попита:

— Откъде получихте информацията за Рап и Рикман?

— От много надежден източник.

— Не се съмнявам. Кой е източникът?

— Този тон не ми харесва — изръмжа Ферис, като го погледна строго.

Уилсън се изсмя истерично:

— Това ли е най-убедителният ви аргумент? Накарахте ме да заложа главата си заради вас, а сега, когато кариерата ми отиде на боклука, вие ми казвате, че не харесвате тона ми. Абе я си го начукайте, сенаторе!

Ферис почервеня от гняв. Явно не беше свикнал да му говорят така, най-малкото пък обикновен държавен чиновник.

— Джоел, аз мога да ти помогна, но трябва да се успокоиш и да ми се довериш. За бога, човече! Мислех, че си професионалист. Това е само началото на играта, а ти се държиш, сякаш всичко е свършено.

— За мен е свършено.

— Не е, вземи се в ръце! — Сенаторът завря кученцето отново в скута на Уилсън. — Ще поискам изслушване пред Конгреса. Кенеди ще трябва да отговаря на много въпроси и ти ще бъдеш ключовият ми свидетел. Когато свършим с нея, горчиво ще съжалява, че ти е хвърлила онзи документ в лицето.