Винс Флинн - Комбинаторът

— И каква е голямата цел този път?

— Проклет да съм, ако знам. Тоест знаем в общи линии, че искат да ни отслабят, но все още не подозираме конкретните им цели.

Рап се намръщи и поклати глава. Един спомен се събуди в съзнанието му. Един разговор, който бе водил с Рикман преди години. Рик говореше бързо като картечница, прескачаше от една тема на друга, после пак се връщаше на предишната.

Кенеди забеляза изражението на лицето му.

— Какво си мислиш, Мич?

— Спомних си нещо, което Рик ми каза веднъж… преди повече от петнайсет години. Не си спомням всичко, но беше свързано с тайните операции и как трябва да се организират и водят на различни нива. Как да се набират качествени агенти. Той смяташе, че не е достатъчно да се вербуват. За да увеличим шансовете си за успех, трябвало да организираме второстепенни и третостепенни операции, за да отклоним вниманието на наблюдаващите… на онези, които следят дали шпионите ни не шпионират за противника. Много се разпали, когато обясняваше как трябва да заблудим тези хора. — Лицето на Рап се проясни. Той щракна с пръсти. — Спомних си! Идеята му бе да използваме такава дезинформация, че да излезе, сякаш самите наблюдаващи са шпиони… да откриваме истински сметки на тяхно име и ако някой от агентите ни бъде застрашен, да разкриваме информацията, за да разсеем наблюдаващите, като ги принудим да се защитават. Предлагаше да пращаме хора да спят с жените им или да правят други такива гадости… всичко възможно за отклоняване на вниманието.

— Искаш да кажеш, че нечия друга разузнавателна служба използва Обрехт, за да ни отвлече вниманието, така ли?

— Възможно е… Съчинили са тази фалшива история с банкера и са подхвърлили информацията на ФБР, за да ни изкарат от играта. И почти успяха. Ако Уилсън беше постигнал своето, двамата с теб, а и много други хора щяхме да изгубим адски много време да доказваме невинността си пред федералните.

— Ако си прав, каква е главната им цел? — попита Кенеди. — От какво се опитват да ни отвлекат вниманието? И какво общо има с това теорията на Рикман отпреди петнайсет години?

Рап взе чашата си и отпи глътка водка. Замисли се за изминалата седмица и водовъртежа от емоции. Спомни си смайването и страха, когато научиха, че Рик е изчезнал; ужасът и паниката след пускането на видеоклипа в интернет и огромното облекчение, което мнозина от тях изпитаха, след като намериха камерата и узнаха, че Рик е мъртъв и няма опасност да издаде тайните си. Точно това беше измамата. Той погледна Кенеди:

— Няма да ти хареса, но пак ще го кажа. Мисля, че Рик не е мъртъв. Просто те са искали да си помислим, че е мъртъв.

— Не можеш да го докажеш. Това са само догадки!

— Казах ти вече. Не мога да повярвам, че същите хора, които са превзели тайната квартира, може да са убили случайно Рик и после удобно да са забравили камерата, за да я намерим.

За Кенеди това бе плашещо предположение.

— Виж какво, знаеш, че приемаме теорията ти сериозно, но засега тя се основава само на предчувствия.

— Предчувствията много често са фактор за успеха в нашата работа.

Кенеди се замисли за няколко минути. След малко каза:

— Прав си.

— В такъв случай най-добре час по-скоро да тръгна за Цюрих.

— Готов ли си?

— Чувствам се отлично.

Кенеди погледна Люис, за да чуе мнението му.

— Само не си удряй главата — предупреди лекарят.

— Цюрих е безопасен град. Ще се справя. — Рап погледна Кенеди и попита: — Наблюдение?

— Имаме екип на място.

— Колко агресивно?

— Не… не искам да го уплашим.

— Добре.

Кенеди погледна Хърли:

— Искаш ли да се разходиш?

— Чакай да помисля. Мога да остана и да слушам как онколозите ме убеждават да гълтам отрова за мишки или да отида в Швейцария и да спукам от бой оня банкер. Какво ли да избера?

— Стан! — упрекна го Кенеди.

— Разбира се, че ще отида.

— Чудесно. — Тя се обърна към Рап. — Има още нещо. Искам да говориш с Гоулд, преди да заминеш.

Това му дойде неочаквано.

— Защо?

— Той знае нещо за Обрехт.

— Мислиш, че ще каже на мен? — Рап изведнъж се развълнува. — Нямам време за това. Трябва веднага да събера екипа си и да заминем.

— Екипът ти е готов за излитане… е, почти готов. Изпратих Скот да свърши една работа, но ще се върне навреме за излитането.

Рап се намръщи:

— Използваш хората ми, без да ме попиташ?

— Знам, че понякога ти е трудно да го приемеш, но аз съм ти шеф.

Рап не искаше да вижда Гоулд.

— И какво, заповядваш ли ми?