Винс Флинн - Комбинаторът

Рик съжали, че не може да използва старите си връзки, за да разбере какво е намислил Рап.

Дурани скръсти ръце на гърдите си и измърмори:

— Мисля, че отдаваш прекалено голямо значение на този Рап. Представяш го като някакъв митичен герой.

— Генерале, самолюбието ти пречи да мислиш реалистично. Колкото и да желая смъртта му, не искам твоят човек да се забърква с него.

— Глупости — изсумтя генералът. Обърна се към Касар и заповяда: — Ако срещнеш Рап, искам да го убиеш.

Касар кимна, макар да беше почти сигурен, че няма да изпълни заповедта. Елементарно бе да убие кретен като този, който лежеше сега на земята, но хора като Мич Рап бяха съвсем друга работа. Човек като Рап щеше да бъде нащрек и да се съпротивлява. Касар погледна Рикман и каза:

— Може да взема и подкрепления.

Дурани се вбеси, че подчиненият му се съветва с американеца как да провежда операцията, но замълча. Рикман бавно вдигна ръка и се почеса по брадичката.

— Няма да е зле — измърмори. — Може би трима души.

Касар се обърна към Дурани:

— Може ли да избера хората?

— Да — неохотно отговори генералът.

— Освен това — добави Рикман, — ако видиш Рап, искам сериозно да се замислиш дали да не прекратиш операцията. Особено ако вече си се погрижил за Обрехт.

— Глупости — изсумтя Дурани. — Ако видиш Рап, искам да го убиеш. Разбра ли ме? Писна ми от този човек. Отърви ме от него и ще те възнаградя богато.

На Рикман му беше дотегнало от това перчене и ролята на инвалид още повече го вбесяваше. Неспособността да стане от леглото и да спори, го изпълваше с чувство на безсилие.

— Вазир, всички пари на света няма да означават нищо, ако си мъртъв. Мисли трезво и не подценявай Рап. Този човек е безжалостен хищник. Ако го хванеш на прицел и той не те забележи, застреляй го. Но при най-малкото подозрение, че те е усетил, бягай. — Рикман погледна Касар през процепите между клепачите си. — Ти си умен мъж. Разбираш какво искам да ти кажа, нали?

— Да — отговори Касар с обичайния си безизразен глас.

Той разбираше. Мъжете като Рап бяха изключително опасни не само заради таланта или инстинктите си. Най-впечатляващото при тях беше способността да оцеляват дори в най-опасната ситуация.

— Ами наемният убиец… Гоулд?

Рикман от известно време умуваше как да се справи с този проблем. Знаеше много за убиеца, но Гоулд нямаше никаква представа, че нарочно е бил поставен в ситуация, в която беше сигурно, че ще избере да разчисти сметките си с Рап. Понякога Рикман се питаше дали не е сгрешил. Изведнъж му хрумна нещо. Погледна Дурани и попита:

— Ти ми каза, че си накарал генерал Каим и хората му да бъдат в готовност, в случай че моят наемник не успее, нали?

— Да.

Рикман въздъхна:

— Ох, трябваше да се досетя, че ще се намесиш в плана ми.

— Не разбирам какво говориш.

— О, много добре разбираш. Толкова си прозрачен. Искал си да убиеш Гоулд, след като ликвидира Рап, нали?

Дурани подсмръкна и призна:

— Не исках да оставям свидетели.

— И?

— Какво „и“?

Рикман се подпря на лакти и успя да се повдигне от възглавниците. Радваше се, че медикаментите все още притъпяват болката.

— Слушай, ако искаш съвместните ни начинания да успеят, трябва да престанеш да действаш зад гърба ми. Осъзнаваш ли какво си направил? Гоулд е професионалист. Очевидно е видял хората ти и се е досетил, че ще го убиеш. Единственият начин да се спаси, е бил да премине на страната на Рап.

— Глупости.

— Не, генерале, единствената глупост е начинът, по който провеждаш идеално замисления ми план. Искам да престанеш да ми се месиш и да няма повече убити, освен ако не се налага.

— Убивам, за да предпазя теб и мен. Тайните ни са твърде ценни. Трябва много внимателно да охраняваме територията си.

— Това е глупава стратегия. Убийството не е решение на всеки проблем. Какво ще направиш с Вазир, след като се върне от Швейцария? И него ли ще убиеш?

— Той е твърде ценен! — изкрещя Дурани. — Никога няма да убия толкова предан човек.

Рикман знаеше, че генералът е убил много предани хора, но си замълча. Касар чуваше всяка дума, а той не беше глупак. Със сигурност вече се питаше кога Дурани ще реши, че вече не му е необходим.

— Отсега нататък, генерале, искам да се консултираш с мен за всяка стъпка, иначе сме обречени.

Рапаханок, Вирджиния, САЩ

Стан Хърли дойде малко преди осем. Вълнуващата всички тема за смъртоносното му заболяване не се обсъждаше, по простата причина че старият гадняр ясно бе обяснил на Кенеди, че не иска да чува дори дума за това. Измърмори нещо от рода, че всички умираме, просто на някои това се случва по-рано, отколкото на други.