Барри Эйслер - Рейн-сан - Гробище за спомени

В седем пристигнах с Танатос в Минами Азабу и намерих малка витрина с непретенциозен надпис „Тайхо чуука риори“, няколко розови стола без облегалки, покрити с изкуствена материя, и извит бар, който едва се виждаше под завесата норен 9 9 Традиционна японска завеса, служеща за разделяне на закрито пространство, преграждане на вход и пр. — Б.пр. отпред. Вмъкнах се под нея и вътре ме посрещна остра миризма на пържен ориз, свинско и подправки. Зад бара стоеше мъж с черна тениска, дънки и бяла престилка — по поведението му веднага разпознах в него „маастаа“, собственика. Вниманието му изцяло се съсредоточаваше върху печката и даже разговорите на десетината посетители в ресторантчето не можеха да заглушат цвъртенето на пържещо се месо. Жената до него, най-вероятно съпругата му, вдигна глава и усмихнато ме поздрави с „ирасшаимасе“ — „добре дошли“.

Отговорих на поздрава й с кимване, погледнах надясно, единствената посока, която не покривах откъм входа, и без изненада видях там Макгроу. Пак беше единственото бяло лице наоколо и пред него пак имаше бира. Подозирах, че не е първата му чаша. Взираше се в мен така, сякаш се чудеше кога най-после ще го забележа.

Отидох при масата му и седнах. Макгроу хвърли поглед на сака ми, ала остави нещата без коментар и само ме попита:

— Гладен ли си?

Досега не бях, обаче миризмата на готвено вече изостряше апетита ми.

— Бих хапнал.

Той извика на жената зад бара на приличен японски, че искаме по две порции гьоза 10 10 Китайски пелмени. — Б.пр. и пържен ориз плюс две бири „Асахи“. Изглеждаше като у дома си. Зачудих се как ги намира тези заведения и дали му харесват професионално, или заради храната. Може би и по двете причини.

Отзад се появи симпатично момиче — носеше бирите на поднос. Приличаше на жената зад бара — значи дъщерята, семейна фирма. Остави двете бутилки и чаша за мен на масата, отнесе празното шише на Макгроу и отиде да обслужи други клиенти. Агентът вдигна пълната бутилка и си наля. В Япония се смята за изключителна грубост, ако поне не предложиш да напълниш чашата на сътрапезника си. Макгроу може и да не го знаеше, но се съмнявах. Нито пък се чукна с мен — направо отпи голяма глътка. Нямаше значение. Последвах го, като устоях на изкушението да кажа нещо и си припомних собствената си теория, че Макгроу използва мълчанието, за да кара хората да се разприказват.

Той погледна моята чаша, от която бях отпил съвсем малко.

— По-добре я изпий до дъно — посъветва ме достатъчно високо, за да го чуя, но не достатъчно, за да доловят гласа му другите посетители на заведението. — И даже още една, преди да ти съобщя новините.

Дали искаше да ме стресне? Е, успя, обаче нямах намерение да му го покажа.

— Давайте.

— Добре, само после да не кажеш, че не съм ти предложил. — Пак надигна бирата си. — Имам една лоша новина. И друга, още по-лоша.

— Не трябваше ли да ме попитате коя искам да чуя първо? — Бях горд с привидната си невъзмутимост. Всъщност ме обземаха все повече опасения.

— Смешно ли ти се струва?

— Не знам. Още не сте ми казали новините.

Макгроу се вторачи в мен презрително и усетих, че всъщност онова, което ще ми каже, му доставя удоволствие.

— За онзи, дето си го тръшнал в Юено — каза той. — Утрепал си го.

— Това лошата новина ли е, или още по-лошата?

— Лошата. По-лошата е, че той е племенник на Хидеки Фукумото. Говори ли ти нещо това име?

— Трябва ли?

— Би трябвало, ако знаеш нещо за якудза. Фукумото е бос на Гокумацу-гуми. Най-големия синдикат на якудза в Токио и съответно в Япония. Сега загряваш ли? Издънил си се. Убил си принц от якудза. Боклук, да, само че принц. Що се отнася до другите двама, които са се измъкнали, единият не е никой, така да се каже. В болница е и не са сигурни дали ще възстанови зрението си. Какво си му направил, да не си му забил пръстите си в очите?

— Нещо такова.

— Нещо такова. Господи! Е, другият е братовчед на убития племенник. Сещаш ли се какво значи това?

— Сигурно е син на Фукумото.

— Ти си бил цял Айнщайн! Май не си чак толкова тъп, колкото предполага поведението ти. И най-хубавото е, че двамата братовчеди били близки. Като родни братя. Да ти кажа ли прякора на Фукумото — младши?

— Трябва ли?

— Бясното куче. Та ти, генийче такова, си убил братовчед на гангстер от якудза с прякор Бясното куче. Гордееш ли се със себе си?

Не отговорих. Изведнъж ме хвана шубето и ми се стори, че Макгроу може да го усети под привидната ми храброст.