Барри Эйслер - Рейн-сан - Гробище за спомени

Мълчах.

— Добре тогава, струва ми се, че разбирам. Искаш да те задържа с по-голям риск за собствения ми бизнес и да ти осигуря секретна информация, за да ти помогна да направиш нещо, което японската съдебна система със сигурност ще определи като убийство. И очакваш да го направя… от добро сърце, така ли?

Продължих да мълча. Вътрешно кипях. Отчасти заради самото положение, отчасти заради бруталната директност, с която ми го излагаше. Той ме държеше в ръцете си, държеше ме толкова здраво, че даже не се налагаше да се преструва. Чувствах се отвратително. Чувствах се отвратително, защото нямах избор.

— Добре — отвърнах. — Печелите.

Макгроу се ухили.

— Не го приемай така, момче. Това е бизнес, не забравяй. И двамата сме на кяр.

Бавно въздъхнах в опит да се отърся от унижението, което изпитвах.

— Какво е направил Озава?

Той се намръщи.

— Какво искаш да кажеш?

— Защо искате да умре?

— Виж, момче, не забравяй за какво ти се плаща. Няма нужда да знаеш защо. Трябва да знаеш само кой. Това е.

Вероятно усетих, че тази нова работа, която ми възлага Макгроу, ми дава предимство, каквото досега нямах. Или пък просто вече не можех да сдържам гнева си.

— Напротив! — изсумтях. — Държите ме в неведение за парите в чантата?! Добре, не ми пука. Карате ме да очистя тъпия председател на Изпълнителния съвет на ЛДП?! Искам да знам в какво се забърквам.

Макгроу се подсмихна, явно впечатлен от съобразителността ми.

— Добре. Да речем, че американското правителство подкрепя някои елементи от японското правителство. В замяна на политика, която устройва американското правителство. Спазване на договора за взаимна сигурност и сътрудничество. Оставяне на Седми флот в Йокосука. И морската пехота на Окинава. Купуване на самолети от американски производители. Такива неща.

— Американското правителство подкупва японски политици, така ли?

— Капитализъм в действие, момче, колко пъти да ти го обяснявам? Всяка страна има нещо, от което се нуждае другата.

— С други думи, едната страна има политика за продан, а другата — пари, за да я купи.

— Както вече казах, май не си чак толкова тъп, колкото предполага поведението ти. Давай така и може да започнеш да разбираш как действа светът.

За миг се зачудих дали обидите на Макгроу всъщност не са опит за проява на симпатия. Казах си, че ще ми е от полза да ги приемам така. Иначе в някой момент можеше да си изпусна нервите.

— Та какъв е проблемът с Озава? Да не иска прекалено много?

— Дава прекалено малко. Явно е започнал да си въобразява, че тази програма е нещо като постоянна рента. А тя не е. И хората, които изключва от играта, започват да протестират. Заплашват, че ако не получат каквото им се полага, ще се обърнат към пресата. Ще издадат онези, които разпределят парите, и ще пратят на кино цялата програма. Трябва ни някой, който ще разпределя средствата по-справедливо. Някой с дипломатически нюх, а не тъп егоист като Озава. Сега загряваш ли?

— Май да. Как ще се добера до него?

— Ще ти обясня. Не е трудна мишена. Би трябвало да е фасулска работа за боец от спецчастите като тебе. Не ме интересува как ще го направиш. Е, в определени граници.

— А именно?

Последва мълчание, после той каза:

— Направи го така, че смъртта му да изглежда естествена.

— Как?

— Няма да те уча на всичко! Ще измислиш нещо. Не искаме председателят на Изпълнителния съвет на ЛДП да умре от куршум, освен ако патоанатомите не могат да докажат, че е от собствения му пистолет и е изстрелян от собствената му ръка. Той не е премиер, нищо подобно, обаче явното убийство на видна политическа личност ще привлече повече внимание, отколкото трябва. Ако се справиш добре, ще можеш да искаш много услуги. Само не се издънвай. Ако се провалиш, ще се озовеш в много неприятно положение.

— Първо ми дайте информация за двамата от якудза.

Макгроу се засмя.

— Чувал ли си за принципа на проститутката, момче?

— Не.

— Според него стойността на предложените услуги рязко пада веднага след консумирането им. В момента ти имаш нужда от мене, затова цената те устройва или поне си готов да я платиш. Щом ти дам двамата от якудза, няма да те интересува нищо друго, освен какво съм направил напоследък за тебе.

— Как да съм сигурен, че ще ми дадете информацията, ако първо очистя Озава?

— Ще ме убиеш ли, ако не ти я дам?

Погледнах го и ме побиха странни тръпки.

— Май ще се наложи, да.

Той пак се засмя.

— Нали ти казах — не си чак толкова тъп, колкото предполага поведението ти.