Барри Эйслер - Рейн-сан - Гробище за спомени

Пристъпът му най-после премина.

— О, я стига, момче. Знам, вас от спецчастите си ви бива, обаче какво ще направиш, да не искаш да тръгнеш срещу цялата японска мафия?!

— Ако се съди по това, което ми разказахте, проблемът ми не е цялата японска мафия. А само Фукумото. И синът му, Бясното куче.

Макгроу се взираше в мен. Вече не се смееше.

— Значи говориш сериозно.

Не отвърнах нищо.

— Не — заяви той. — Не мога да дам разрешение за такова…

— Никой не говори за разрешение. Ние само… всичко това е чисто хипотетично.

Той изсумтя.

— Хипотетично, ама откъде ще си осигуриш сведения? За свърталищата, движенията им, такива неща.

— Откъде да знам, може пък да чуя някой слух. Анонимна информация.

— Айде бе! И какво ще спечели информаторът?

Погледнах го.

— Зависи какво иска.

Макгроу си поглади брадичката. Стори ми се, че се е заинтригувал. Определено като че ли обмисляше нещо.

Той пак се зае с пържения ориз. След малко ме осведоми:

— Трябват ти сведения за двама души. А ако информаторът ти даде сведения за трима?

Изобщо не се поколебах.

— Тогава ще се погрижа и за тримата.

Агентът кимна.

— Може пък и да си струва…

— Така ще сме квит. Тъй де, с информатора. Хипотетично.

Сега ми е чудно, че някога съм си мислил всичко това за пазарлък.

— Със сигурност — каза той.

Отново не се поколебах.

— Добре, кой е третият?

Макгроу дълго се взира в мен.

— Убеден ли си, че си готов за такова нещо, момче? Добре ли си го премислил?

— А вие?

— Току-що го направих. Обаче целият риск остава за тебе. Наистина ли го искаш?

— Кой е третият?

Той сви рамене и след малко отвърна:

— Хипотетично ли? Третият с Какуси Озава.

Името ми прозвуча смътно познато, но не се сещах кой е точно.

— Какуеи Озава…

— Сомукайчо на ЛДП.

— На Либерално демократическата партия ли? — Тази политическа партия управляваше Япония още от войната. И очевидно беше главният получател на американските дарения, които редовно доставях в чанта на Миямото.

— Същата.

— И… сомукайчо е… председателят на Изпълнителния съвет.

— Точно така.

— Говорите за втория най-влиятелен политик в Япония.

— Всъщност е третият или даже четвъртият. Генералният секретар и председателят на Политическия съвет имат повече власт, поне на хартия. Обаче сомукайчо има най-много влияние над политическите назначения. Повече от самия министър-председател.

— И вие искате да го очистя.

Директността ми накара Макгроу да потрепери.

— Ако искаш да ти помогна да си решиш проблема, ти ми помогни да реша моя.

— Аз искам от вас само сведения. Вие ме карате да дръпна спусъка. Срещу изключително високопоставена мишена.

— Не знаех, че в спецчастите сте толкова придирчиви.

— Ако наричате така желанието ми да не прекарам остатъка от живота си в японски затвор, да, придирчив съм.

— Ще влезеш в затвора само ако те хванат.

Гладката му формулировка не ми направи впечатление.

— Това да не е официалният девиз на ЦРУ?

— Не, официалният ни девиз е „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“. Евангелие от Йоан, осма глава, трийсет и втори стих.

— Странен избор за хора, които си изкарват прехраната с лъжи.

— Понякога най-добре ни характеризират парадоксите, момче.

— А понякога — будалкането.

Той се засмя.

— Понякога това е едно и също.

— Както и да е. Няма да го направя.

Макгроу сви рамене.

— Ти си решаваш, луда главо. Никой не ти е опрял пистолет в главата.

Кимнах, като се чудех дали наистина е така.

Той омете докрай пържения ориз и отмести стола си назад.

— Е, желая ти успех. Сигурен съм, че всичко ще се нареди.

— Чакайте малко, ами… информацията? За Фукумото. И сина му.

— Нали не я искаше?

— Ъъъ… знаете, че я искам. Казах ви го.

— И аз ти казах какво ще ти струва. Ти отговори, че няма да платиш. Хубаво. Просто капитализъм в действие.

— Това не е капитализъм. Вие ме изнудвате.

— Наречи го както щеш. Така или иначе, това е цената.

Не казах нищо. Търсех изход и не виждах такъв.

Макгроу ме наблюдаваше така, като че ли се чудеше откъде намира такова търпение. После пак придърпа стола си напред и се наведе към мен.

— Дай да ти обясня нещата, момче. Ние с тебе не сме партньори. Не сме приятели. Не сме бойни другари. Отношенията ни са чисто делови. Ти ми носиш известна изгода и ми струваш конкретен разход. Е, сега, заради глупостта ти, разходът се увеличи, защото ти се превърна в магнит за якудза. Въпреки това искаш да продължа да ти плащам, така ли? Чудесно. Кажи ми какво ще спечеля от това. Как ще увеличиш изгодата, която ми носиш, за да компенсираш увеличените разходи? Обясни ми. Слушам те.