Вал Макдърмид - Изгорени мостове

До момента, в който престанаха да действат. Той не можа да разбере как и защо се случи това, но тя започна да му противоречи. Първоначално протестите й бяха за дребни неща, почти незабележими. Но после започна да възразява открито, когато коментираше новините по телевизията, или нещо, прочетено в „Дейли Мейл“. Той я обвини, че предава любовта им, но дори когато я наказваше, тя упорстваше. Стигна се до момента, в кой то той осъзна, че трябва веднъж завинаги да сложи точка на това нейно поведение.

Тогава тя му нанесе върховното оскърбление. Лиши го от онова, което беше негово по право.

Сега се налагаше той да намери друга на нейно място. И ако тези, които идваха на нейно място, се окажеха недостойни, трябваше да се постарае те да не избегнат наказанието, което се полагаше на нея.

Когато Пола се добра до Скенфрит Стрийт, Фийлдинг беше вече по средата на брифинга за убийството на Бев, за който беше свикала отдела. Пола очакваше да я наругае за закъснението, но когато най-сетне се събраха в кабинета й, Фийлдинг просто попита дали Торин си е спомнил нещо, което може да им бъде от полза.

— Струва ми се, че няма нищо полезно, което би могъл да си спомни — отвърна Пола. — Няма основание да предполагаме, че убиецът се е познавал с Бев преди отвличането.

— Мислите, че я е подбрал произволно? При положение, че е избрал жени, които външно си приличат, които работят в областта на фармацията, и че е отвлякъл и двете на паркинг? Не мислите ли, че е подготвял отвличанията? Че вероятно ги е следил?

Саркастичната нотка в тона на Фийлдинг подразни Пола. Тя се запита дали не го прави умишлено, за да я подтикне да полага по-големи усилия.

— Дори да е така, единственото, което знаем засега за този убиец, е че той е предпазлив. Не мога да си представя, че би се държат така, че да привлече вниманието на един тийнейджър, който като всички на тази възраст е погълнат предимно от себе си.

— Който предполага, нерядко се излага, Макинтайър. И това може да се случи и с вас, и с мен.

На Пола не й се вярваше, че Фийлдинг действително е прибегнала до тази изтъркана фраза.

— Ще поговоря отново с него. Ще го разпитам дали не е забелязал някой да се навърта около тях.

Фийлдинг кимна одобрително.

— Питайте за непознати коли, паркирани близо до къщата. Благодарение на вас имаме тесен контакт с момчето. Не е зле да се възползваме от него — тя поразмести някои документи по бюрото си, после вдигна очи. — Какво става с лабораторните анализи? Какво има да ни съобщи доктор Майърс?

— Иска да проведе още тестове. Оставих при него веществените доказателства от тазсутрешното местопрестъпление, той им даде приоритет и вече е възложил на един екип да работи по тях.

Е, това беше почти пълната истина. Започваше да се усъвършенства в намирането на пътечки между истината и лъжата в разговорите с новата си шефка.

Фийлдинг посегна към телефона си.

— Ще му се обадя, за да му напомня, че ДНК-анализът е най-важен за нас. Защото сред всички събития не бива да занемаряваме убийството на Надя Вилкова. Искам да прегледате бележника, в който е записвала срещите си и да проверите дали е имала някакви контакти с „Брадфийлд Крос“. Знам, че се е срещала предимно с общопрактикуващи лекари, но всичко, което би я свързало с местоработата на Бев Макандрю, ще е полезно за нас. Прегледайте и страницата й във Facebook, за да проверите дали е имала приятели, които работят там.

Пола вече почти бе стигнала до вратата, когато Фийлдинг се обади отново.

— Торин. Що за име е това? Не е полско, нали?

— Доколкото знам, е шотландско. Бащата на Бев е бил шотландец.

— Аха. Добре. Просто се зачудих дали не пропускаме някаква полска връзка. Да не стане така, че от вторачване в детайлите да изгубим поглед върху общата картина.

Пола седна на мястото си и започна да прехвърля данните, свързани с Надя. Едва беше започнала, когато телефонът й изписука. Съобщението беше от Дейв и гласеше само: „АФ ми сви сърмите. Съжалявам…“

Пола си каза, че няма смисъл да се ядосва. Рано или късно резултатите от ДНК-анализа щяха да излязат на бял свят. Беше се надявала, че преди това ще успее да им намери някакво обяснение. Като че ли някога нещата се бяха подреждали толкова лесно.

Двайсет минути по-късно в стаята влезе Дейв Майърс. Махна леко с ръка на Пола, но се упъти право към кабинета на Фийлдинг. Преструвайки се, че преглежда документите по убийството на Надя, Пола следеше дискретно срещата им. Първоначално лицето на главния инспектор остана безизразно. После тя бавно се облегна назад на стола си, по лицето й се изписваха ту стъписване, ту неверие. А после бузите й леко порозовяха, устните й се разтвориха и връхчето на езика й се стрелна от единия им ъгъл към другия. „Дявол да го вземе, на нея това всъщност й харесва!“