Вал Макдърмид - Изгорени мостове

Когато навърши четиринайсет, той осъзна и още нещо, свързано със Сирикит. Практически всичко, което вършеше тя, предизвикваше у него възбуда. Храненето се превърна за него в инквизиция, пенисът му напираше в стегнатото бельо, което бе започнал да носи, за да овладее непокорното си тяло. За щастие баща му почти не му обръщаше внимание, освен в случаите, когато нарушеше домашния протокол, което напоследък почти не се случваше.

Една нощ, докато лежеше в леглото си, погълнат от обичайното за това време занимание — да онанира, представяйки си как Сирикит, просната по корем на кухненската маса, му се усмихва примамващо през рамо, той изведнъж прозря, че не е необходимо да се ограничава с фантазиите си.

На другия ден, когато се прибра следобед от училище, той я откри в кухнята, където приготвяше вечеря. Пристъпи към нея, застана зад гърба й и се пресегна напред, за да сграбчи малките й, стегнати гърди. Притисна се към нея, никога не беше имал толкова силна ерекция. Тя заскимтя и се загърчи, опитвайки се да се освободи. Но той беше силен и не я пусна.

— Ще кажа на баща ти — изкрещя тя. — И той ще те убие!

— Не, няма да му кажеш — изръмжа той, заровил лице в шията й. — Защото, ако му кажеш, аз ще му обясня, че си измисляш, за да скриеш истината — че си се опитала да ме прелъстиш, защото ти е омръзнало да бъдеш със стар мъж и ти се иска млада плът.

Тя изсъска:

— Няма да ти повярва. Аз съм му жена.

— А аз съм негова плът и кръв. Теб те е купил. Което означава, че ти си курва, а аз съм му син. При това само ще се зарадва на повод да ти хвърли един хубав бой.

Тогава тя се предаде. Познаваше прекалено добре съпруга си. И така Сирикит стана негова — докато напусна дома си, за да отиде да следва. Баща му се беше постарал да му обясни, че от тук нататък трябва да се справя с живота сам. Беше разпродал притежанията си и бе заминал да живее със Сирикит в Тайланд, където нямаше опасност тя да бъде и занапред развращавана от независимите жени на Запад. Нито веднъж не прати на сина си дори картичка за рождения ден. Очевидно беше приключил с родителските си задължения.

Той си мислеше, че всъщност е трябвало да се поучи от избора на баща си и да си намери някоя по-млада версия на Сирикит. Но се беше издигнал в обществото над нивото, до което бе достигнал баща му с неговата мизерна работа като общински чиновник. Беше човек с висше образование, мъж, пред когото се разкриваха възможности, за които баща му не беше и сънувал. Справяше се с живота по-добре от баща си. Щеше да си намери съвършена съпруга, без да му се налага да си я купува. Щеше да намери жена, която да не е курва.

Известно време му се струваше, че е постигнал именно това. Тя беше дошла на интервю за работа в офиса, където той работеше. Според представените документи, имаше добра квалификация на пазарен анализатор, но беше толкова плаха, че едва съумяваше да отговаря на въпросите, които той и шефът му й задаваха. Беше скромна и се държеше почтително, а после, когато той я изпрати след неуспешното интервю, едва повярва на поканата му за среща. Дори още на онази първа среща желанието й да му достави удоволствие беше очевидно. Той използва всички познати му похвати, за да подкопава увереността й, и само след седмици тя беше пречупена и изцяло в негова власт. Родителите й живееха в Йорк, на шейсет мили от тук, и първото доказателство за успеха му беше това, че успя да я превърне от предана дъщеря в дъщеря, която никога не се обажда на родителите си. Въпреки съмненията на родителите й те се ожениха шест месеца след онази първа среща. В края на годината той беше успял да я откъсне от всичките й дотогавашни познати. Умишлено поддържаше връзка само с един от братовчедите й, който живееше в Брадфийлд, защото не му трябваха изненади. Информацията бе равнозначна на власт.

От своя гледна точка той бе постигнал целта си. Дигиталните технологии създаваха толкова много нови възможности за контрол и власт над другите. Не беше необходимо тя да ходи на пазар — всичко можеше да бъде поръчвано по интернет, от продукти до секс играчки. Не й трябваше дори банкова сметка. Той одобряваше или отхвърляше всички покупки по интернет и плащаше с кредитни карти, които тя не можеше да ползва. Даваше й дребни суми, с които да плаща неща от рода на автобусни билети, когато се налагаше да заведе някое от децата на лекар, но я караше да се отчита за всяко пени. А когато не успееше да постигне исканото от него съвършенство, той правеше необходимото, за да осъзнае тя величината на провала си. Наказваше я така, че да не забравя наказанието; полагаше усилия тя да не повтаря грешките си. И методите му имаха успех.