Вал Макдърмид - Изгорени мостове

Пола подкара колата, паркирана досега сред болничните линейки, и се включи в потока на уличното движение.

Елинор потръпна.

— Приемам съображенията ти — тя постави непринудено ръка върху бедрото на Пола. — Трябва да си изживяла ужасен шок, когато си се изправила пред тялото на Бев.

Пола въздъхна.

— Ако трябва да бъдем честни, Елинор, това, че я открихме, ми донесе почти облекчение. Не защото я видях в такова състояние, разбира се, а защото на несигурността се сложи край. През последните двайсет и четири часа бях вече почти убедена, че е мъртва. Не би изчезнала просто така от досегашния си живот. Обичаше сина си. Колкото и тежки проблеми да е имала — а ние не намерихме нищо, което да подсказва, че нещо не е било наред в живота й — тя никога не би напуснала Торин, без да му каже каквото и да било. Нямаше как да не е отвлечена. А отвличания, при които похитителят и жертвата не са се познавали преди и не става дума за откуп, рядко имат добър изход.

— Все се надявах, че я държат затворена някъде. Че ще успеете по някакъв начин да я откриете жива. Нали четем за такива случаи — хора, държани в плен в продължение на години и после спасени. А и в сутрешния вестник пишеше, че Надя е била държана като затворница в продължение на три седмици — тя прехапа долната си устна. — Наистина исках да вярвам, че ще стане така.

На Пола й се искаше да има оптимизма на Елинор. Въпреки че в продължение на години бе наблюдавала пациенти, които не успяваха да се възстановят, тя винаги подхождаше към всеки случай така, сякаш положителният изход не е изключен.

— В случаите, за които говориш, става дума за много млади жени или по-скоро момичета. Те са на възраст, когато човек е много впечатлителен и може лесно да бъде подчинен. Могат да бъдат сплашвани и манипулирани. Не са се научили как да се противопоставят на зрял човек. Но с жени на нашата възраст не е същото. Прекалено сме опърничави.

— Предполагам, че си права. Е, какво е усещането да работиш по сериозен случай с нов екип?

Пола зави по една от главните улици, по която щяха да стигнат до училището в Кентън Вейл. Тя беше задръстена от коли и микробуси, опитващи се упорито да стигнат от единия край на градския център до другия. В такива случаи й се искаше да има синя лампа, която да постави на покрива на безличната си малка кола. Да всее страх божи в душите на наглите шофьори на микробуси — доставчици и собственици на малки ремонтни фирми, и да си проправи път през натовареното движение.

— Все още нямам чувството, че съм част от екипа. Фийлдинг държи да съм постоянно около нея. Не съм имала възможност да се сближа с останалите от отдела. Да не говорим за това, че съм обременена с миналото си в отдела за особено тежки престъпления. Това действа на някои хора като червен плат на бик. Просто нямаш шанс. Ако имаш добра проява, казват: „Тази пък за каква се мисли?“, а ако оплескаш нещо, реакцията е: „Май не си толкова умна, за колкото се имаш, а?“ Опитвам се да не се набивам на очи и да си върша работата. А в този случай това не е лесно изпълнимо.

— Защо?

— Отчасти защото всички знаят, че съм познавала Бев, затова предполагат, че ще допусна личното отношение да ми повлияе. И отчасти защото… — тя вдигна за миг ръце от волана в израз на безпомощност. — Наистина не мога да ти кажа. Става дума за нещо, свързано с веществените доказателства, което… създава проблеми.

— А не можеш ли да ми кажеш защо това нещо създава проблеми?

Пола изду бузи и издиша тежко.

— Всичко е въпрос на интерпретация на данни. Затова искам да бъда напълно наясно, преди да представя находката на Фийлдинг. С Карол нещата биха били много по-лесни. Щях да мога да разчитам на нея и на останалите от екипа да не си направят погрешни изводи. Но се съмнявам, че мога да разчитам на Фийлдинг да постъпи така. А пък сведенията са такива, че не мога да ги задържа за себе си. Да не говорим пък, че единственото възможно обяснение е абсурдно. Следователно ще трябва първо сама да си изясня за какво става дума.

— Ще се справиш — но Елинор забеляза, че увереността й не се прехвърли на Пола. — Ако завиеш по следващата пряка вляво, ще избегнеш натовареното движение, ще заобиколиш индустриалния квартал, и ще излезеш пред училището от другата страна.

Пола й хвърли бърз поглед.

— От къде знаеш? Да не си карала незаконно такси?

— Когато бях току-що пристигнала в Брадфийлд, бях наела една отвратителна гарсониера близо до канала. И това беше най-бързият начин да се прибера в пиковия час.