Вал Макдърмид - Изгорени мостове

— Влезте — каза тя по-скоро нацупено, отколкото дружелюбно. — Но няма къде да се седне.

Кучето я следваше по петите, докато тя стигна до средата на помещението.

Франклин опроверга твърдението й, разполагайки се на магарето за рязане на дърва. Озърна се и тя предположи, че се опитва да изясни собственото си отношение към онова, което виждаше тук. Не се чувстваше в правото си да възрази. Ако някой имаше право да прояви любопитство към промените, които тя осъществяваше в тази къща, това бе тъкмо инспекторът, който първи бе застанал лице в лице с кървавата баня на полуетажа, където кръвта на брат й и на неговата приятелка бяха превърнали стените и тавана в гротескна абстрактна картина. Но той не каза нищо за къщата — нито за миналото, нито за сегашното й състояние.

— Предполагам, че не мога да се надявам на чаша чай?

— Ще я получите едва след като ми кажете как разбрахте, че живея тук.

Той се изсмя сухо и смехът пропъди впечатлението за заплаха, създавано от надвисналите му вежди и иронично извитите устни.

— Това е моят регион, Карол. А и за онова, което се случи тук, се говори на мили наоколо. Разбрах още в деня, когато пристигнахте. Сред хората, които живеят наоколо, няма дори един, който да не знае, че живеете в някогашния кабинет на брат си и сте се заели да изтърбушите къщата. Но сега умират от любопитство да разберат какво ще предприемете, след като я оголите докрай.

Карол скръсти ръце и му отправи най-хладния си поглед.

— Онова, което възнамерявам да направя тук, не засяга абсолютно никой друг, освен мен.

— Съгласен съм. Но нали трябваше да отговоря на въпроса ви. Е, сега ще получа ли чай?

— Кафето ми е по-хубаво — това беше съгласие, макар и дадено с нежелание.

— Случва се, но аз не обичам кафе — той пъхна ръце в джобовете на палтото си. — Хайде, Карол, нищо няма да ви стане.

Тя се обърна рязко и тръгна към стаята, в която живееше, следвана по петите от Флаш. Не й беше приятно да вижда когото и да било в къщата, най-малко пък човек като Джон Франклин. Зад всички тези дрънканици и перчене той се вкопчваше като териер в онова, което го интересуваше. Каквито и да бяха причините за появата му тук, не ставаше дума за проява на добросъседство. Карол направи набързо чаша чай и свари още едно кафе за себе си.

Когато се върна, Франклин кръстосваше из къщата и оглеждаше с вид на познавач оголената зидария и гредите, останали от оригиналния градеж. Беше отслабнал в сравнение с последния път, когато тя го беше видяла. Костюмът му беше провиснал на едрото му тяло, ризата падаше в гънки над колана му.

— Даа — каза той, поемайки чая. — Може да се каже, че почти сте изличили спомена за брат си и госпожата му от тук.

— Като изключим помещенията в далечния край на къщата. Майкъл работеше там, то е нещо като апартамент за гости. Или за роднини на посещение, наречете го както искате. Напълно самостоятелно жилище.

— И Ванс не е стъпвал там.

Карол сви устни. И не каза нищо.

Франклин сякаш понечи да каже нещо, но се възпря. Смени посоката и тръгна към магарето за рязане на дърва.

— Предполагам, че ще успеете да се справите с тази работа.

Карол се облегна на стената и постави едната си ръка върху главата на кучето.

— Защо сте тук? Да не е заради тялото, което беше открито отвъд хълма?

Тя забеляза моментният проблясък на изненада в очите му.

— Все още сте ченге в сърцето си, Карол. Как успяхте да разберете? Нали не разговаряте с никой от хората наоколо освен с Джордж Никълъс, а той не се занимава с местните клюки.

Тя се замисли дали да му каже. Не му дължеше нищо.

— Разхождах кучето по склона. Мога да позная и от разстояние кога една територия е оградена като местопрестъпление.

Той въздъхна от задоволство, което не беше породено от чая.

— Господин Никълъс ви е дал кучето тъкмо навреме.

— Зависи какво имате предвид. Вече не проявявам интерес към трупове и местопрестъпления.

— От къде знаете, че е имало труп?

— Ако беше нещо по-незначително, нямаше да има такава суматоха. Казах си, че или е открит труп, или е било извършено тежко сексуално престъпление. Но по пътя насам има достатъчно други места, на които се отбиват за малко крайпътен секс. Затова реших, че сигурно е труп.

Франклин започна да барабани с пръстите на лявата си ръка по магарето.

— Има нещо странно — поде той. — Всъщност има две странни неща. Първо, тя е от Брадфийлд. Обявена за изчезнала, а според главен инспектор Фийлдинг обстоятелствата са много подобни на онези, при които е било открито друго тяло по-рано тази седмица. Изглежда, че става дума за един и същи убиец, затова преотстъпихме любезно тялото на тях.