Вал Макдърмид - Изгорени мостове

— Много щедро от ваша страна. Не си спомням такива прояви на доброжелателство с убития тийнейджър преди време. Тогава ми се наложи да се боря със зъби и нокти за него. Но може би просто предпочитате брюнетки. Доколкото си спомням, мъжете винаги са хлътвали по чара на Алекс Фийлдинг.

Той сви рамене.

— Така и не забелязах никакъв чар. Бях прекалено зает да си разменям любезности със сержант Макинтайър.

Сержант. Карол не знаеше това, но то не я учуди. Тя самата би повишила Пола незабавно, ако разполагаше с бюджет за втори сержант.

— Така или иначе — продължи тя, — предали сте тялото без бой.

— Случаят си е изцяло на Брадфийлдската полиция. Ако става дума за местопрестъплението, няма никакво съмнение, че тялото просто е било изхвърлено там. Практически няма кръв, няма оръжие — нищо, освен дрехите и чантата, в която са личните й документи. И добре, че бяха там, защото от лицето й не е останало почти нищо. Не си спомням да съм виждал дотолкова обезобразено от побой тяло.

— За какво ми казвате всичко това? То няма нищо общо с мен.

Той остави чашата на пода и отново пъхна ръце в джобовете си.

— Разбирате ли, това е второто, за което искам да говоря. Според мен случаят има нещо, което го свързва с вас. Защото тя прилича на вас.

За миг казаното от него й се стори прекалено гротескно, за да се почувства уплашена.

— Жена без лице, която прилича на мен? Имате ли представа колко налудничаво звучи това?

— Не е чак толкова налудничаво. Тя има същата прическа като вас — той я погледна и се поправи. — Тоест имала е същата прическа, когато косата й е била поддържана от фризьор. По ръст и фигура много прилича на вас. Казвам ви, Карол, когато я видях за първи път, за миг си помислих, че сте вие. При такава прилика — а и нали знаех, че живеете съвсем наблизо, отвъд хълма. Нека се изразя така — грешката беше съвсем разбираема.

— Опитвате се да ме сплашите, така ли, главен инспектор Франклин?

Той завъртя настоятелно глава.

— Разбира се, че не. Опитвам се да ви предупредя, че съществува убиец със слабост към жени, които приличат много на вас. Живеете в къща, която вече е прочута заради убийствата, извършени в нея. А някъде недалеч се навърта абсолютно хладнокръвен убиец в търсене на жертви, отговарящи на неговия тип. Възможно е да се почувства неудържимо привлечен към жена, която живее в къща, предизвикваща подобни асоциации — за нейна изненада той отклони поглед и се взря в мястото, на което преди се намираше полуетажът със спалнята. — Стигаше ми и първото престъпление, което беше извършено тук, благодаря.

Карол не знаеше как да му отговори. Обърна се и отиде до един от тесните прозорци, врязани в дебелите каменни стени. От тук се виждаше пустата хълмиста земя, чак до дърветата на върха на хълма, където бе разхождала по-рано кучето.

— Ще бъда нащрек.

— Добре ще е да се пазите — каза Франклин. — Възможно е откриването на трупа толкова близо до дома ви да няма нищо общо с вас. Но ако някакво гадно копеле оставя по този начин визитката си, се налага да бъдете нащрек — той стана и остави чашата до себе си. — Радвам се, че кучето е при вас.

— По всичко личи, че е добра пазачка.

Франклин тръгна към вратата.

— Да, няма да позволи някой да се промъкне незабелязано до вас.

„Освен ако е Джордж Никълъс“. Карол пропъди мисълта, която й се стори смешна и недостойна за нея.

— Благодаря, че ме държите в течение.

Той издаде отново резкия си смях, подобен на излайване.

— Мен самия няма да ме държат в течение. Главен инспектор Фийлдинг се постара да ми го каже недвусмислено. Но ако науча нещо, което би трябвало да знаете и вие, ще ви уведомя — той отвори вратата и изгледа смръщено суграшицата, заваляла неочаквано, както ставаше често из тези хълмове.

— Може би ще е добре да се обадите на сержант Макинтайър. Тя е човекът в центъра на събитията.

Карол го изпрати с поглед. Не вярваше, че наоколо се навърта убиец, който се опитва да всее страх в душата й, убивайки жени, които приличат на нея. И докато не се убедеше, че в това може да има някаква истина, не намираше причина за такова телефонно обаждане, което би я свързало с предишния й живот. Наистина нямаше никаква причина.

— Иска ми се да можехме да почакаме, докато дойде и леля му Рейчъл — каза Елинор, докато закопчаваше предпазния колан.

— Аз също, но Фийлдинг е права. Сега не е като едно време, когато информацията оставаше недостъпна до следващото издание на вестниците. Сега е достатъчно някой да изтърве неволно някоя дума, или някой идиот от полицията на Западен Йоркшър да реши да изкара някоя пара, изтърсвайки нещо пред журналистите, и незабавно всичко ще плъзне из Twitter. Представяш ли си какво би означавало да узнаеш от Twitter, че майка ти е станала жертва на убийство?