Вал Макдърмид - Изгорени мостове

— Вярвам ти, Дейв. И съдебните заседатели ще ти повярват. Държиш се така, като че ли нещо те притеснява. Не виждам защо. Не става дума за нещо новооткрито в тази област на науката.

— Не ме безпокои убедителността на научните доказателства. Е, в известен смисъл е така, но причините не са тези, за които мислиш ти.

Пола поклати глава.

— Аз съм просто ченге, Дейв. Не разбирам от сложни ребуси. Кажи ми го ясно. Какъв е проблемът?

Изражението му стана унило.

— Проблемът е в самоличността на човека, регистриран в базата данни. Става дума за жена на име Ванеса Хил.

Пола го зяпна с отворена уста. Не можеше да повярва на чутото.

— „Ванеса Хил“ ли каза?

Дейв кимна потиснато.

— Точно така.

— Какво търси нейна проба от ДНК в базата данни?

Пола съзнаваше, че се вкопчва в прекършена сламка.

— Беше арестувана и срещу нея бе повдигнато обвинение за онзи удар с нож, нали помниш? И макар че обвинението бе свалено много бързо, данните си остават в регистъра.

Пола поклати невярващо глава.

— Възможно ли е кръвта да е пренесена от някой друг? Може би дори умишлено?

— Много съмнително. Начинът, по който се е просмукала в нишките на тъканта около копчето — много трудно може да се постигне подобен ефект, освен ако кръвта, с която разполагаш, не е почнала да се съсирва. Освен това, ако някой се е опитвал да го компрометира, не е ли логично да постави петното на по-лесно забележимо място? Можехме да го пропуснем дори при подробен повторен оглед. Ако ти не се беше захванала да броиш копчета, можеше да си остане незабелязано.

— Трябва да има някаква грешка. Трябва да повториш теста.

— Разбира се, че ще го направя. Но съм уверен, че резултатът ще е същият. Ще направя и митохондричен ДНК-анализ. Това е анализ на ДНК, прехвърляна директно от майката на детето. Ако и при него съвпаденията са същите, няма място за съмнение.

— Ами ако тя е имала друго дете? Брат или сестра, за които той не подозира?

— Много пресилено предположение, Пола. Тази хипотеза ще рухне в мига, когато анализираме негова ДНК-проба, освен ако не става дума за негов таен еднояйчен близнак. Само че това започва да звучи като „Мъжът с желязната маска“.

Пола се взираше в екрана, сякаш се опитваше със силата на волята си да накара изображението да се промени.

— Може ли тази информация да си остане само между нас? — тя забеляза ужасеното изражение на Дейв. — Не завинаги, разбира се. Но поне докато не направиш контролен тест, за да се убедиш, че няма някакво объркване с пробата — или с регистрираните данни. И докато не направиш митохондричния анализ. И докато — тя посочи донесените от нея найлонови пликове — не обработиш веществените доказателства от последното убийство, за да проверим дали те няма да ни насочат към по-убедителен заподозрян.

Той въздъхна.

— Не ми харесва това, Пола. Става дума за важно доказателство по разследване на убийство.

— Доказателство, което и двамата приемаме за необяснимо.

Той потри косъмчетата под долната си устна между палец и показалец.

— Науката не лъже, Пола. Кръвта по този жакет — няма как да си затворим очите… Тази кръв е на Тони Хил.

Мари се връщаше от тоалетната, когато чу повишени гласове. Ако имаше нужда да се ориентира откъде долитат гласовете, би било достатъчно само да проследи погледите на всички, които работеха достатъчно близо до кабинета на Роб Морисън. Очевидно беше, че дори със слушалки на ушите те чуваха ясно разправията.

Когато наближи, Мари разпозна арогантния тон на „мистър Ралф Лорън“.

— Казвам ти, че ще се издъним страхотно, ако го предоставим от сега на Гарет и неговите весели момчета от маркетинга. Ще ни трябват поне още шест седмици, за да бъдем готови да представим това на клиентите си.

— Преди два месеца ми обеща друго — възрази Гарет. — Каза, че оставало само да се понагласи още малко. Да се направи интерфейсът за потребители идиотоустойчив — нали така каза.

— Така и ще стане. Просто ще отнеме малко повече време, отколкото се предвиждаше първоначално, това е всичко. Колко пъти трябва да подбирам едносрични думи, като ви обяснявам това, за да ме разберете?

— „Едносрични думи“ е силно казано — измърмори Роб.

— За какво изобщо е целият този зор? — попита Найджъл точно в момента, когато тя отвори по-широко вратата. Той стоеше с гръб към вратата, но можеше все пак да забележи смущението на Роб и развеселеното изражение на Гарет. — Заради новата шефка ли? Ще се насерете от страх заради някаква жена? Вие да не мислите, че тя изобщо ще разбере това, което сме направили? Елате на себе си, това е просто някаква фуста!