Вал Макдърмид - Изгорени мостове

— Здрасти, Дейв. Надявам се да се обаждаш с добра новина — каза тя. — Появи се нов труп, и по всичко личи, че убиецът е същият. Така че всяка помощ ще бъде добре дошла.

— Убеден съм — каза той. Гласът му звучеше необичайно потиснато. — Можеш ли да отскочиш до лабораторията? Искам да ти покажа нещо.

— Звучи заинтригуващо. Няма ли да ми подскажеш нещо.

— Не и по телефона.

Не беше обичайно за Дейв да е угрижен и потиснат — Пола не го познаваше такъв.

— Ще отнеме ли много време? Скоро се връщам в Брадфийлд, но съм доста заета.

— Няма да отнеме време да ти го съобщя. Повече време ще ни трябва, за да решим как да действаме от тук нататък.

Четиридесет и пет минути по-късно Пола отново си слагаше белия стерилен костюм, за да влезе в аналитичната лаборатория. След като се бяха убедили, че тялото, оставено на паркинга в пустошта е на Бев, Фийлдинг изпрати Пола обратно в града. По пътя тя успя да се свърже с Елинор и двете се уговориха Пола да мине покрай болницата, след като се види с Дейв. Полицейската кола я остави у дома, за да вземе собствената си „Тойота“ — така вече можеше сама да съставя програмата си.

Когато влезе, завари Дейв пред лаптопа да почуква с два пръста по клавишите. Тя остави двата найлонови плика на плота до него.

— Дар от полицията на Западен Йоркшър. Ако има увреждане на доказателствен материал, вината е тяхна.

Дейв стана и вдигна пликовете един по един, надничайки вътре.

— Цяла нощ ли са стояли навън?

— Не знаем кога са били оставени там. Дрехите и чантата са били пуснати в контейнер за боклук, така че са били относително защитени от природните стихии.

— Но пък никой не може да каже какво от съдържанието на контейнера се е лепнало по тях — той въздъхна, побутвайки с пръст плика с дрехите.

— Жертвата е Бевърли Макандрю. Беше приятелка на Елинор.

— Съжалявам. Предай й, че ще направя всичко по силите си.

— Ти винаги го правиш, Дейв. Е, каква е тази загадъчна новина, която не можеше да ми съобщиш по телефона? — попита Пола и се покатери на едно столче.

— Става дума за пробата от кръвта, открита по жакета на Наджея Вилкова. Успях да взема образец за ДНК-проба без никакви затруднения. И после го пуснах за сравнение в националната база данни. Но не се ограничих с това. Реших да пусна и търсене за съвпадение на ДНК по родство. Знаеш ли какво е това?

— Така научаваш дали в базата не са въведени данни от човек, който е близък роднина на тестуваното лице, нали?

— Точно така. Откакто започнахме да правим тези търсения, сме получавали някои сензационни резултати. Благодарение на тях бяха решавани случаи от студени досиета. Благодарение на такова търсене в Америка са залавяни и серийни убийци. Намират се хора да хленчат за защита на лични данни и право на лично пространство, но лично аз мисля, че мое човешко право е да живея в свят, в който копелетата, извършили убийство, не се разхождат на свобода.

— С което проповедта приключи.

Дейв се насили да се усмихне унило.

— Да, проповедта свърши, но започва урокът. И така, пуснах търсене за ДНК по родство. В такива случаи компютърът анализира алелите и представя списък на лица, при които сходството надвишава определена степен. Тоест номер едно в списъка е лицето, при което са открити най-много съвпадения на алели, и така нататък, чак до номер 1349 в нашия случай. Опитът ни сочи, че ако има съвпадения по родство, те са в челната трийсетица. Имаме една формула, която включва генетичното съвпадение, възрастта на проучваните лица и мястото, на което живеят, което пък ни позволява да открием наличието на възможни връзки. Но още преди да приложа тази формула, открих в челната тройка човек, който живее на десетина мили от мястото, където е била взета пробата. И когато се вгледах по внимателно, какво стана според теб? Открих категорично съвпадение — Дейв нито изглеждаше доволен, нито пък тонът му подсказваше нещо такова. — Сродникът е жена, и моето мнение, основаващо се на ДНК-анализа, е че тази жена е близка роднина на мъжа — ако става дума за мъж, разбира се — чиято кръв открихме по жакета на Наджея Вилкова — той се приведе пред масата и отвори един прозорец на екрана. Показаха се двата ДНК-профила с графика на съвпадение по родство — с остри пикове на неравни интервали. — Можеш да видиш и сама. Ключов фактор са местата, където алелите вървят успоредно. И така, колко тясна може да е тази връзка на генно ниво. При всички нас по около пет алела съвпадат с тези на произволно избрано друго лице. Но пряката връзка между майка и дете предполага, че поне десет алела от петното, оставено от престъпника, трябва да идват от майката — Дейв почука с върха на химикалката си по пиковете на съвпадение при алелите. — Тук са единайсет, нали виждаш?