Вал Макдърмид - Изгорени мостове

— Сякаш е близначка на онази, която открихме в понеделник — каза Фийлдинг с напълно безизразен тон. — Струва ми се, това означава, че е наша.

— Освен това по всичко личи, че престъплението не е извършено тук, това е само мястото, на което е изхвърлен трупът — допълни Пола. Ако предстоеше война за територии, най-добре щеше да е да извадят всичките си козове незабавно.

Но реакцията на главен инспектор Франклин беше неочаквана. Той пъхна ръце дълбоко в джобовете на тренчкота си.

— Освен това, ако се съди по документите й, тя е живяла във ваша територия. Заповядайте, уважаеми дами, ваша е. Искате ли ние да обработим мястото на откриване на трупа или не ни се доверявате?

— Не е въпрос на доверие, по-скоро след като ние поемаме случая, поемаме и отговорността за всичко, свързано с него — Фийлдинг огледа паркинга. — Ще ви бъда благодарна, ако дадете на мое разположение няколко униформени полицаи, за да охраняват територията, докато моите хора пристигнат.

— Къде са вещите й? — попита Пола. — Онова, по което сте я идентифицирали?

— Прибрали сме ги в найлонови пликове — отвърна Франклин. — Не сме някакви шибани идиоти, знаем как да постъпваме с веществени доказателства — той хвърли поглед през рамо. — Гримшоу?

Към тях пристъпи един закръглен детектив, чийто бял гащеризон се бе обтегнал, откроявайки очертанията на тялото му.

— Сър?

— Дрехите и чантата на жертвата. Трябва да ги предадете на тези симпатични дами от Брадфийлдската полиция — Гримшоу се ухили и се затъркаля към паркиралите в редица коли. — Мога ли да ви бъда полезен с още нещо?

— Интересуват ме камерите за наблюдение — каза Фийлдинг. — Коя е най-близката територия с покритие?

Погледът на Франклин се плъзна бавно по околната територия, описвайки пълен кръг.

— В тази част от пътя няма никакви камери. Има две камери за контрол на скоростта — едната на четири мили по на север, на една отбивка към главното шосе, и на пет мили югозападно от тук, в посоката, откъдето дойдохте. Но ако ви трябва разчитане на регистрационни номера, надали ще намерите нещо подходящо, преди да стигнете до околностите на Тодмордън, Хебдън или Колн. Съжалявам.

Той се обърна и си тръгна, кимвайки рязко на хората си да го последват.

Пола ги проследи с поглед, докато прекосиха паркинга и се струпаха край най-близката кола.

— Радостно е да се види, че главен инспектор Франклин не изневерява на нрава си.

— Каквото и да сте направили, за да го вбесите, явно сте успели. — Фийлдинг очевидно не беше особено доволна.

— Той по-скоро лае, но не хапе. Няма да ни създава пречки.

— Бих му препоръчала да не се опитва — Фийлдинг извади телефона си и набра някакъв номер. — Трябва ми пълен екип за оглед на местопрестъпление… Полицай Океке знае пътя. Съседи наоколо няма, така че не ми трябват хора да ги разпитват, само няколко униформени полицаи за охрана. От вас искам да намерите мястото на карта и да установите кои са най-близките шосета с камери за автоматично идентифициране на регистрационните номера. Поискайте данните от тях и проверете кои превозни средства изчезват от записите там, където има отклонение за пътя, на който сме сега… Колкото е възможно по-скоро.

Гримшоу се върна с два запечатани сини найлонови плика за веществени доказателства и един лист хартия, който острият вятър всеки момент можеше да изтръгне от ръцете му.

— Трябва да се подпишете за получаване — каза той с такъв тон, сякаш вече се противопоставяше на отказа им.

Пола порови в чантата си, намери и надраска подписа си върху влажната хартия.

— Благодаря — каза тя учтиво и протегна ръка, за да вземе пликовете. Гримшоу ги пусна в краката й и тръгна обратно към шефа си. Искаше й се да мисли, че никога не се е заяждала така дребнаво с хората, ненавиждани от нейния шеф. Но не можеше да бъде сигурна.

Взе плика, в който бяха поставили чантата на Бев заедно със съдържанието й. И срещна погледа на Бев, която, оцветена в синьо от опаковката, и се усмихваше от пропуска си за болницата. Почувства, че гърлото й се стяга, и примигна, за да пропъди сълзите. Как щеше да каже на Елинор, че приятелката й е мъртва? И — което беше по-лошо — как щеше да събере сили за момента, в който трябваше да съобщи на Торин, че майка му никога няма да се прибере у дома? Краят на надеждата беше най-тежкият момент от всяко разследване. А тъй като познаваше жертвата и преживяваше лично загубата, това усилваше усещането, че се е провалила. Но същевременно служеше и като мощен стимул за действие.