Вал Макдърмид - Изгорени мостове

— Съвсем на време. Ще трябва да прегледаме отново всичко, което знаем за живота на Надя Вилкова, да видим дали няма някакви пресечни точки с живота на Бев Макандрю. Това може да ни помогне да открием защо я е отвлякъл. Търговски представител на фармацевтична компания, фармацевт — не е много абсурдно да започнем да правим връзки — Фийлдинг се извърна и се загледа към пустошта наоколо. — Господи, каква пуста местност! Защо ли някой би поискал да живее тук, насред нищото? Какво изобщо правят хората тук по цял ден? Не се вижда нищо надлъж и нашир. Като че ли дори шибаните овце са се отказали да излизат.

Пола никога не бе имала особена вяра в ориентацията си, но вече започваше да си задава въпроси за мястото, към което се бяха упътили. Извади телефона си и отвори на него приложението с картите. Примигваща иконка маркираше тяхното придвижване по шосето. В прозорчето за търсене тя написа адреса, който си спомняше от преследването на Джако Ванс. Изчака програмата да зареди и скоро получи сведението, че старата къща, в която Ванс бе убил Майкъл Джордан, се намираше само на седем мили по-нататък по шосето. Ако се съдеше по картата, къщата беше още по-близо, ако онзи, който имаше желание да я потърси, тръгнеше напряко през хълмовете.

Пола нямаше никаква представа дали Карол Джордан е идвала в къщата на покойния си брат след смъртта му, но след като така или иначе се оказваше, че ще се озове близо до това място, можеше да се отбие и там, за да провери дали някой от местните няма да й помогне да разбере къде е Карол сега. Тъй като наистина не искаше да губи връзка с жената, която й беше шеф, но постепенно се бе превърнала за нея в приятел.

Само мигове по-късно колата вече намаляваше ход, и те минаваха покрай другите паркирали полицейски коли. Излязоха навън в ясната сутрин, присвивайки очи срещу слънчевите лъчи, и се представиха на полицая, който контролираше достъпа до местопрестъплението.

— Кой ръководи операцията? — попита Фийлдинг.

Полицаят посочи с пръст.

— Главен инспектор Франклин, той е там, при тялото.

— Кой от всичките?

Пола помръкна, когато погледна натам, накъдето сочеше полицаят.

— Високият, който прилича на неандерталски погребален агент — каза тя под нос, толкова тихо, че Франклин едва я чу, но повдигна вежди и й хвърли един бърз поглед. — Познавам главен инспектор Франклин — каза Пола по-високо, за да я чуе и полицаят.

Тръгнаха по късата маркирана пътечка, която водеше към мъжете, скупчили се около каменния контейнер, стъпвайки по металните плоскости, с които бе покрита земята, за да се съхранят евентуално наличните следи по нея.

— Добро описание — отбеляза Фийлдинг и посочи с глава високия, грубоват мъж с надвиснали над очите вежди и голям, подобен на клюн нос. — Предполагам, че отношенията ви имат някаква предистория?

Пола кимна.

— Най-точно би било да се каже, че става дума за взаимна антипатия. Ние го приемахме като надменно и тъпо копеле. Той вероятно ни е имал за някакви самонадеяни многознайковци.

— Вероятно и той, и вие сте имали право донякъде — Фийлдинг продължи напред и повиши глас: — Главен инспектор Франклин? Аз съм главен инспектор Фийлдинг от Брадфийлд.

Той се обърна рязко и лицето му се проясни, когато забеляза стегнатата фигура на Фийлдинг и елегантния й външен вид. После видя Пола и отново помръкна.

— Детектив Макинтайър — каза той, без да обръща внимание на Фийлдинг. — Значи са ви разделили с главен инспектор Джордан?

Произнасяше бавно и отчетливо всяка дума с тежкия си йоркшърски акцент. Останалите детективи около него прекъснаха работата си, за да не пропуснат шоуто.

— Сержант Макинтайър — поправи го Фийлдинг, учудвайки Пола. — И не безпокойте занапред красивата си главица със заплахата, която е представлявала за вас главен инспектор Джордан. От сега нататък ще си имате работа с мен.

Франклин се ухили.

— Така ли? — после отстъпи и се поклони със замах. — Заповядайте тогава.

Отмести се встрани и те видяха онова, което бе останало от Бев Макандрю. Сякаш тялото на Надя Вилкова беше пренесено от Гартънсайд във високите хълмисти земи на Западен Йоркшър. Едва когато успя да отхвърли въздействието на първото впечатление, Пола започна да забелязва разликите. Телосложението на Бев беше различно — беше тип „ябълка“ за разлика от Надя, която беше „круша“ — раменете й бяха по-широки, мускулите — по-добре очертани. Всякакво идентифициране по чертите на лицето беше изключено. Лицето на жертвата и в този случай представляваше кървава каша от разкъсани тъкани, бели кости стърчаха на мястото, където са били бузите и брадичката. Макар да беше твърдо решена да не проявява слабост пред Франклин, Пола не можа да не прехапе устни.