Вал Макдърмид - Изгорени мостове

— Добре — каза тя с такъв тон, като че ли се съгласяваше да й направят колоноскопия. Лицето на Никълъс грейна като на малко момче, което има рожден ден. — Хайде, Флаш — кучето не изчака втора подкана. На Карол почти й се искаше и тя самата да може да реагира така спонтанно. Но тези дни бяха отдавна отминали за нея. Тя хвърли един последен поглед през рамо и тръгна надолу по хълма.

Нека други се грижат за правата на мъртвите.

Телефонният звън изтръгна Пола от прекрасните дълбини на съня. Бяха си легнали преди полунощ, но Елинор бе настояла първо да разкаже за разговора си със сестрата на Бев, Рейчъл.

— Но след като си писах с бащата на Торин и той даде съгласието си момчето да остане при нас, все пак не съм убедена, че трябваше да настоявам тя да дойде тук — повтори тя, според Пола за осми или девети път.

— Торин се измъчва от неизвестността — отвърна Пола. „За трети път“, отбеляза тя наум. — Има нужда от подкрепата на близките си. Нас той почти не познава, скъпа.

— Доколкото разбирам от Торин, той почти не познава и леля си. Кажи ми честно, Пола, вярваш ли, че Бев ще се прибере жива у дома?

Пола се поизправи и тупна с юмрук възглавницата си, за да й придаде желаната форма.

— Отговарям ти честно — не знам. Мисля, че някой я е отвлякъл, но нямам представа дали я държи някъде затворена или… В това отношение се лутаме в тъмното. Не мога да не си мисля, че появата на леля Рейчъл в ролята на спасител ще накара Торин да мисли най-лошото. На негово място щях да започна да губя надежда.

— А може това да е най-добре за него — Елинор се сгуши до Пола. — Да започне да приема онова, което най-вероятно ще се окаже реалност. И присъствието на леля му може да му помогне да го направи.

Пола се прозя и потупа ръката на Елинор.

— Безспорно няма нищо лошо в това двамата да се опознаят по-добре. Ако Бев не се върне у дома, той така или иначе ще трябва да заживее с нея. Или с баба си. Поне докато баща му не получи заповед да се прибере у дома.

Елинор измънка нещо неразбираемо и целуна Пола по рамото.

— Е, да видим какво ще донесе утрешният ден.

И това бе последното, което си спомняше Пола. После телефонът й зазвъня. Хвърли поглед към часовника, докато отговаряше. Шест и тридесет и седем минути.

— Сержант Макинтайър — изпъшка тя.

— На телефона главен инспектор Фийлдинг. От полицията на Западен Йоркшър ни се обадиха, че са открили труп. Идентифицирали са го като Бевърли Макандрю, вашата изчезнала позната. Повиках кола, ще ви взема от дома ви след двайсет минути. Бъдете готова за тръгване.

— Добре — каза Пола, осъзнавайки, че вече няма кой да я чуе. Все още полузаспала, тя седна в леглото и прокара пръсти през тъмнорусата си коса. Искаше й се да повярва, че телефонното обаждане е било част от лош сън, но знаеше, че не е така. Бев беше мъртва.

Елинор се обърна към нея и измърмори сънливо:

— Твоят телефон ли звъня току-що?

— Беше Фийлдинг. Ще ме вземе с колата след двайсет минути.

Сега не беше моментът да каже на Елинор. Не би било почтено да очаква от нея да крие наученото от Торин, докато седи на закуска с него. А не беше редно да се казва на Торин каквото и да било, преди да бъдат сигурни, че мъртвата жена е наистина майка му.

— Какво е станало? — Елинор вече се беше разбудила. Достатъчно добре познаваше работата на жената, която обичаше.

— Мисля, че има някакъв напредък по случая с убийството на Надя Вилкова — в известен смисъл това беше истина. Пола стана и се наведе да целуне Елинор. — До скоро.

Едва успя да излезе навреме, но го направи, така че вече чакаше пред къщата, когато Фийлдинг се появи. За нейно учудване шефката й подаде картонена чаша с кафе, когато Пола влезе в колата.

— Открили са тялото горе сред хълмовете. Там надали ще намерим кафене — отбеляза сухо Фийлдинг.

— Какво точно са намерили?

Преди първото кафе й беше по-лесно да слуша, отколкото да говори. А Фийлдинг очевидно беше от хората — чучулиги.

Тя се приведе през пролуката между двете предни седалки, за да й бъде по-лесно да разговаря с Пола, която седеше отзад.

— Ако ми даваха по пет лири всеки път, когато някой, който си разхожда кучето, открива труп, досега щях да си правя слънчеви бани на яхта в Карибско море. Някакъв управител на местна ферма — излязъл на разходка с ловните си кучета, но стигнал само до паркинга. Тялото било оставено зад каменен контейнер за отпадъци. От полицията на Западен Йоркшър не ни уведомиха дали жената е била убита там или тялото просто е било изхвърлено на това място. По описание състоянието на тялото е подобно на състоянието, в което бе открита Надя. Лицето — обезобразено до неузнаваемост, пребита, гениталиите залепени — тя спря и отпи пода от една бутилка. — Но не затова ни се обадиха.