Вал Макдърмид - Изгорени мостове

Осъзнаването на този факт породи у Карол смесени чувства — обзе я възмущение, че уменията на Пола са поставени в услуга на такъв лишен от въображение ръководител като Фийлдинг; усети лекото пробождане на съжаление, че не тя е там долу, в центъра на събитията; изпита и примирение, че тази част от живота й е вече зад нея, и пожела всичко добро на Пола, която все още успяваше да върши това, което тя самата не можеше.

Карол се изправи и тръгна обратно, скривайки се сред дърветата. Тук нямаше място за нея. Беше обърнала гръб на всичко подобно на онова, което се случваше в подножието на хълма, и благодарение на това бе започнала да се възстановява, макар и бавно. Помагаха й тежката физическа работа, всички книги и филми, за които не бе имала време през изминалите години, а сега вече и кучето й правеше компания. Сред всичко това някога можеше да дойде и моментът, в който тя най-сетне щеше да успее да прости на себе си.

Нека други се грижат за правата на мъртвите.

Когато се обърна, за да си тръгне, се стресна така, че спазъм преряза гърдите й, дъхът й секна и сърцето й се сви. Само на няколко метра от нея стоеше някакъв мъж и я гледаше. Как беше възможно да е дошъл толкова близо до нея, без тя да забележи? И защо кучето не бе реагирало? Карол едва не хукна да бяга, но мозъкът й заработи и тя осъзна какво вижда. Флаш не бе издала звук по простата причина, че мъжът в сянката на дърветата, беше Джордж Никълъс. Застанала до него, Джес спокойно ближеше дъщеря си по главата.

Той вдигна ръце в опит да се извини.

— Съжалявам, не съм искал да ви стресна. Толкова бяхте погълната от онова, което става там долу… — и той посочи с глава колите и полицаите в долината под тях.

— Какво правите тук? — Карол съзнаваше, че думите й звучат грубо, но не я беше грижа. Беше объркана, но не дотам, че да се откаже от инстинктите си, изострени през годините, когато разследваше тежки престъпления.

— Същото като вас. Разхождах кучето си. Кълна ви се, не съм имал някакви по-зловещи цели.

Той изглеждаше напълно безобиден с дългото си промазано яке и каскета от туид, наскоро избръснатото му лице бе порозовяло от студения есенен въздух. Но Карол отлично познаваше злината и вероломството, които можеха да се крият зад подобен безобиден външен вид.

— Доколкото си спомням, тя е овчарско куче? Това не й ли осигурява движението, от което има нужда?

Никълъс се усмихна.

— Това, от което се нуждае и това, което иска, са две различни неща. Най-много от всичко на света Джес обича да тича. А това, че угаждам на капризите й, ме поддържа във форма. Ако не я водех на разходка, щях да си седя у дома и да затлъстея. Но тази сутрин тук е оживено като на Белуедър Скуеър. Какво ли става там долу, знаете ли?

Карол поклати глава.

— Сигурно е нещо сериозно. Убийство или тежко сексуално престъпление, като се има предвид колко много полицаи има, а и това, че са дошли детективи от две регионални полиции.

— Две полиции? Как разбрахте?

Тя посочи колите долу.

— Имат различни идентификационни кодове. За Западен Йоркшър и Брадфийлд.

— Някогашните ви колеги. Сигурно се чувствате странно.

Карол умишлено мина пред него, нямаше желание да издава чувствата си.

— Това е точно такъв случай, за какъвто биха изпратили мен, ако още работех в криминалната полиция — каза тя. — Усещането, че си само наблюдател, е… необичайно.

— Никъде не можеш да бъдеш в безопасност в наши дни — каза Никълъс. — Жена ми, брат ви и Луси, а ето, сега и това. Светът става по-малък, Карол. И това означава, че неприятните страни на живота нахлуват и по такива места, места, до които навремето най-ужасните крайности в човешкото поведение нямаха достъп.

— Грешите. Това не е някаква заразна болест, разпространила се до тук от големия град. Злото винаги е присъствало и тук, скрито зад красотата. Където и да се озовете, винаги ще откриете някой, който причинява нещо ужасно на друго човешко същество. Просто има среда, в която е по-лесно това да ти се размине. Можете да си затваряте очите, колкото искате, но зад вашата селска идилия злото къкри тайно и се просмуква във всички посоки.

Никълъс отметна глава и се разсмя.

— Господи, Карол, ще ме накарате да си помисля, че съм се озовал в „Сламеният човек“ 22 22 Култов английски филм на ужасите, в който действието се развива в Шотландия. — Б.пр. . Вижте какво, не искате ли да слезем заедно и да закусим у дома? За да се убедите, че голямата къща не е някакъв мрачен и тайнствен замък отвъд хълма? Хайде, елате. Ще има пресни яйца и… — той измъкна от дълбокия си страничен джоб една хартиена торба и я размаха пред нея — пресни гъби. Набрах ги сега, докато се качвах по хълма. А също и прясно изпечен хляб от „Бентлис“, хлебарницата в селото — той изглеждаше оживен, поканата му видимо бе искрена. Ако пък имаше нещо съмнително в появата му на върха на хълма — било то свързано с нея или с идването на полицията, по-близкият контакт с него щеше да й даде възможност да измъкне нещо.