Вал Макдърмид - Изгорени мостове

— А защо?

— Дрехите и чантата са били оставени край трупа, също както беше при Надя. В този случай са били натъпкани в контейнера за боклук. Когато пуснали данните в компютъра, установили, че е обявена за издирване. Обадили се на Джон Океке — отишъл е там като лице за контакт. Веднага щом научил подробностите, казал на техния старши офицер да ми се обади. И ето ни тук.

— Но той е държал Надя при себе си в продължение на три седмици, преди да я убие. Бев изчезна преди по-малко от три дни. Това е огромна разлика.

— Ключовите елементи от почерка на престъпника са еднакви, Макинтайър. Има повече прилики, отколкото разлики.

— Синът й е само на четиринайсет години — каза Пола.

— Ще бъде много тежко за него — съгласи се Фийлдинг, но веднага продължи. По лицето й не можеше да се разбере дали мисълта й се струва непоносима или просто й е все едно. — Що за човек беше Бевърли Макандрю?

— Бев — поправи я машинално Пола. — Не я познавах чак толкова добре. Партньорката ми, Елинор, е по-близка с нея. И двете работят в „Брадфийлд Крос“.

— Да, Бев е била главен фармацевт там. Океке ми прати досието и аз го прегледах набързо. Но това, което ме интересува, са особеностите на личността й. Каква беше тя?

— Беше умна. Упорита, но не и свръхамбициозна. С нея беше приятно да се разговаря. Забавно беше да ги слуша човек двете с Елинор, когато говореха за колегите си. Удивително е да се разбере колко често можеш да се сблъскаш със самовлюбено перчене в една болница.

— Надали бих се учудила, нали от двайсет години работя в полицията. Имаме си достатъчно самовлюбени задници. Е, тя от вашите ли беше?

— Искате да ме попитате дали е била лесбийка?

Фийлдинг изду устни и изгледа кисело Пола.

— Освен ако принадлежите и към друг отбор, за който нищо не подозирам.

— Доколкото ми е известно, беше хетеросексуална. Бракът й с бащата на Торин не се е разпаднал, защото е избягала с друга жена.

— А защо всъщност се е разпаднал?

— Тя твърдеше, че Ирак го е променил. Започнал да пие много, и тя изпитвала страх в негово присъствие. Никога не е упражнил истинско физическо насилие над нея или Торин, но крещял много, бил постоянно гневен. Имала чувството, че постоянно се движат по острието на бръснач. По някакво иронично стечение на обстоятелствата, когато се развели, отношенията им се подобрили. Поддържал добри отношения и с Торин. Бев предполагаше, че отговорностите на глава на семейство са му дошли в повече след онова, с което сигурно се е сблъскал на фронтовата линия.

Фийлдинг кимна.

— Така става с действащите военни. В армията се държат с тях така, като че ли това е семейството им, и на тях им е по-лесно да принадлежат към това семейство, отколкото да приемат действителните си близки, с всички техни изисквания и нужди. Е, проверено ли е дали съпругът е там, където се очаква да бъде?

— Аз не съм проверявала. Вероятно полицай Океке е пуснал запитване.

— Говори с него за това. И така, какви социални контакти е поддържала Бев след развода? Обичала ли е купоните? Имала ли е гаджета?

— След развода е излизала с двама мъже, но според колегите й това е било отдавна. Ако съдя по собствените си наблюдения, бих казала, че е жена, която приема работата си и ролята си на майка сериозно — а това означава, че не й е оставало много време за други неща.

— Но вие сама признахте, че не сте я познавали толкова добре. Ами запознанствата по интернет? Как мислите, дали се е занимавала с такива неща?

Пола сви рамене.

— Бих казала, че не е този тип. Но мога ли да бъда сигурна? И изобщо какъв е типът жени, които се запознават по интернет? Но може би специалистите ще могат да ни отговорят на този въпрос, когато прегледат компютъра й.

— Макар че един бог знае кога ще стане това — изражението на Фийлдинг стана мрачно. — Помните ли как ни обясняваха, че с компютрите всичко ще става по-бързо и по-лесно? Защо тогава чакаме до безкрайност компютърните гении да им измъкнат карантиите?

— В отдела за особено тежки престъпления нямахме подобен проблем — каза Пола. — Защото имахме Стейси Чен.

— Е, да, имали сте късмет. На нас, останалите, ни се налага да живеем в действителния свят. Е, при кого ще живее детето? Щом бащата е в Афганистан, а майката е мъртва? Къде е той сега, при роднини, или социалните служби са се заели с него? Нали вие трябваше да уредите този въпрос?

„Майната му, майната му, майната му. Да излъжа или да кажа истината?“

— Живее при приятели — отвърна Пола, избирайки да отговори с полуистина и бързо продължи: — Той има баба и леля по майчина линия, които живеят в Бристъл. Мисля, че лелята пристига в Брадфийлд днес.