Вал Макдърмид - Изгорени мостове

Дори през мъглата на потиснатия гняв Пола не можа да се запита от къде тази жена съставя речника си. „Къртица“? Що за глупости?

— Ще направя всичко, което е необходимо — каза тя с пресипнал от гняв глас. — Ще следвам пътя, който ми сочат доказателствата. Не се страхувам от истината.

Фийлдинг я загледа упорито, неотклонно, замислено, навела глава на една страна.

— Струва ми се, че ви вярвам, Макинтайър — тя погледна часовника си. — Искам да действаме без много шум. Да се избегне медийният цирк. Вероятно имате телефонния номер на доктор Хил? — Пола кимна. — Какво би го накарало да дойде тук?

— Молба за помощ.

— Отлично. Няма начин това да се представи като подвеждане. Пратете му съобщение още сега. Пишете му, че имате нужда от помощ и го помолете да дойде.

Пола се взря в екрана на телефона си в продължение на един миг, който й се стори безкраен, после написа: „Имам нужда от помощта ти. Можеш ли да се отбиеш по-късно на Скенфрит Стрийт?“ Показа текста на Фийлдинг, която кимна. Пола изпрати съобщението. „Така се е чувствал Юда.“ Тя стана.

— Ще започна работа по бележника на Надя. Ще ви уведомя веднага, щом той се свърже с мен.

Тя седеше пред компютъра, образите на екрана бяха с размазани очертания, безсмислени. Гадеше й се, ръцете й бяха студени и влажни. Чувстваше се отвратена от непочтеността си, но измамата, която бе избрала, й помагаше да остане на предна линия. В такава позиция имаше най-добри шансове да помогне на приятеля си. Може би дори да го спаси. Надяваше се, че и той ще приеме така избора й.

Рейчъл Макандрю не приличаше много на сестра си. Беше избрала за път тъмен делови костюм и яркосин пуловер с висока яка — доста по-строг тоалет в сравнение със спортно-елегантната линия, която предпочиташе Бев. Докато Бев беше руса и усмихната, Рейчъл беше тъмнокоса и въздържана. Елинор не искаше да прибързва с преценката — в края на краищата тази жена току-що бе изгубила сестра си, но й се струваше, че долавя у Рейчъл по-сложна и затворена натура. Торин настоя да посрещне леля си на гарата и сам да й съобщи какво се е случило. Елинор не положи особени усилия да го възпре. Реши, че той е в правото си да взема някои решения сам. Тя щеше да е там, за да му бъде опора, да помогне и на леля му, ако се наложеше.

Рейчъл се просълзи, когато научи новината, но бързо се съвзе.

— Опасявах се именно от това — каза тя. Северняшкият й акцент все още се долавяше, въпреки годините, прекарани в Бристъл. — Снощи лежах будна, опитвах се да не се поддавам на страховете си, но не можах да се разубедя. Тя никога не би обърнала гръб на задълженията си — нашата Бев не беше такава — тя взе подръка Торин със собственически жест. — Хайде, Торин, да вървим у вас и да видим какво трябва да се направи.

Торин остана неподвижен, с упорито стисната челюст.

— Не искам да се прибирам у дома — каза той. — Все още не. Предпочитам да остана при Елинор.

— Торин, доктор Блесинг е направила достатъчно. Сега съм тук и мога да я облекча от отговорността за теб — Рейчъл се опита да го дръпне, за да тръгне с нея, но той не помръдна.

— И двамата сте добре дошли да дойдете у дома с мен — каза Елинор.

— Точно това искам — каза Торин и пристъпи към нея.

По време на пътуването в колата се беше възцарила неловкост. Торин седеше сгушен на задната седалка и не продумваше, докато Рейчъл ту ронеше сълзи в хартиена носна кърпичка, ту се обръщаше, за да му каже, че сигурно се чувства ужасно. Елинор рядко бе изпитвала по-подчертано неудобство.

Остави ги в дневната и отиде да запари чай и да отвори нов пакет бисквити — беше последният в шкафа. Скръбта по никакъв начин не се бе отразила на момчешкия апетит на Торин. Или пък беше започнал да си похапва за утеха и бързо бе развил вкус към този навик. Тя отиде с подноса в дневната, където видя, че двамата седят в два противоположни края на стаята.

Рейчъл започна без увъртания.

— Кога мога да я видя?

— Не мисля, че това е добра идея — отвърна Елинор, съзнавайки колко малко подробности бяха споделили с Торин.

— Но нали някой трябва да я идентифицира?

— За подробности ще трябва да разговаряте с моята партньорка, Пола.

— Тя една от тези, които водят разследването — каза Торин. — Пола е твърдо решена да открие човека, който е убил мама.

— Тя ще се прибере по-късно — добави Елинор.

— А ще може ли да ни каже кога да започваме с приготовленията за погребението? Налага се да уточним тези неща — Рейчъл извади кутия с изкуствен подсладител от чантата си и пусна една таблетка в чая си. Облегна се назад, краката й бяха плътно притиснати един в друг, и в коленете, и в глезените.