Вал Макдърмид - Изгорени мостове

— Не искам да го правиш — отвърна Торин с жалостив тон. — Имам нужда да бъда тук. Само това ми остана.

— Но ти си прекалено малък, за да живееш сам, Торин.

Елинор беше наясно какво ще последва, още преди той да се бе обърнал към нея.

— Вие бихте се съгласили да остана при вас, нали, Елинор? Мога да дам под наем нашата къща и да плащам наем на вас. Няма да ви вкарвам в разходи.

— Знаеш, че си добре дошъл тук, Торин. Но леля ти също има право. Роднините ти могат да ти окажат такава подкрепа, каквато ние не можем да осигурим. Когато изпиташ нужда да говориш за майка си, за миналото й, за това каква е била, когато е била на твоите години — ние не знаем отговорите на тези въпроси — оказа се, че тази проява на великодушие я затруднява. За свое учудване Елинор изпита болка при мисълта, че Торин ще ги напусне. Искаше той да остане. Това бе напълно неразбираемо. Никога не бе искала да има деца. Може би това момче бе успяло да докосне душата й по начин, какъвто тя досега не си бе представяла.

— Мога да разговарям с тях по телефона. Мога да ги посещавам през ваканциите. Но моля те, Елинор, нека остана. Искам да бъда тук — той зарови лице в ръцете си и се разплака. Елинор зачака Рейчъл да предприеме нещо, но тя не помръдна. Затова Елинор стана, седна на страничната облегалка на креслото му и го притисна към себе си. Да я вземат дяволите, ако остави момчето на тази жена, която е лишена от инстинкта да го успокои, когато страда. Когато най-сетне се овладя, Торин стана и каза:

— Ще се кача в стаята си.

— Убедена съм, че Бев не би искала подобно нещо — каза Рейчъл, когато той затвори вратата зад себе си.

— Струва ми се, че решението какво ще стане в крайна сметка трябва да вземат Торин и баща му — отвърна Елинор. — Във всеки случай това не е нито времето, нито мястото за такива решения. И вие, и той сте много разстроени. Предлагам ви Торин да остане тук засега. Разговаряхме с Том и той даде съгласието си Торин да поживее с нас на първо време. Вие също сте добре дошла — има един диван в кабинета, на който може да се спи.

— Не, не мисля, че ще приема поканата — каза Рейчъл. — Имам ключове от къщата на Бев. Бих предпочела да имам чувството, че тя е около мен, вместо да бъда на непознато място, сред чужди хора.

— Разбира се. Къщата вече е претърсена от полицията — приятелката ми, Пола, направи това още когато се разбра, че Бев е изчезнала. Не й беше лесно, като се вземе предвид колко отблизо следи случая. Но ако искате, мога да й се обадя, за да се уверя, че криминалистите са приключили работата си там?

Рейчъл поклати глава.

— Ще рискувам. Ако има някакъв проблем, ще отида на хотел. Искам просто да разчистя вещите. Бях почти убедена, че идвам да погреба сестра си. Единствената ми цел беше да организирам хубаво погребение и да прибера Торин у дома. Но по всичко личи, че няма да успея да направя нито едното, нито другото.

— Съжалявам — каза Елинор. И действително беше така, защото, както Пола нееднократно бе подчертавала, от тях двете Елинор беше добросърдечната. И все пак част от нея изпитваше дълбоко задоволство, че Торин бе пожелал да остане.

Първото, което Пола каза, когато излезе да го посрещне в чакалнята на Скенфрит Стрийт, беше:

— Съжалявам.

Тони беше озадачен.

— За какво съжаляваш? Не бях зает с нищо друго.

В друг случай Пола не би пропуснала възможността да отбележи заядливо колко скучен човек е той, но този път премълча, колкото и необичайно да бе това за нея. Вместо това го поведе забързано към централната част на участъка, по коридор с врати от двете му страни. На всяка имаше табелка с текст „Стая за разпити“ и номер.

— Подведох те. Нямах друг изход. Това беше единственият начин да продължа да следя отблизо случая.

— Не разбирам.

Пола спря пред една от затворените врати — беше номер четири.

— Ще разбереш — тя отвори вратата и го подкани с жест да влезе.

Пораждащата клаустрофобия стая беше боядисана в сивия цвят на бойните кораби, с нисък таван, покрит със звукоизолиращи плочи. Нямаше огледало, през което от съседната стая да се вижда в тази — само голи стени и видеокамера, монтирана в единия ъгъл. Главен инспектор Фийлдинг вече седеше на един от сивите пластмасови столове, подредени от двете страни на сивата маса, върху която бе поставена звукозаписната техника. Тя дори не вдигна глава от досието, което четеше, когато двамата влязоха. Само посочи столовете срещу себе си.

Тони бе влизал в немалко стаи за разпити, но винаги бе седял от страната на водещия разпита. Без да може да разбере какво точно става, той седна срещу Фийлдинг и се почувства още по-объркан, когато Пола седна до нея. Пола извади бележник и химикалка и ги подреди пред себе си. Той видя, че в бележника има някакъв списък, вероятно на въпроси, но не можеше да прочете написаното от нея наопаки.