Вал Макдърмид - Изгорени мостове

— За протокола — какво е ВРЖ?

Тони извърна очи към тавана.

— „В реалния живот“.

— Обаждали ли сте се на някого по телефона?

— Доколкото си спомням, не. Имате съгласието ми да проверите при съответния мобилен оператор.

— А някой да се е обаждал на вас?

Той сключи пръсти зад тила си и се облегна назад, демонстрирайки, че размишлява. Накрая каза:

— Струва ми се, че тъкмо онази събота ми се обади клиничният директор на психиатричната болница „Брадфийлд Мур“, но аз не приех повикването. Бях насред играта, и не ми се искаше да ме прекъсват с делови въпроси в събота вечер.

— Въпросът може да е бил спешен, нещо свързано с пациентите ви.

Тони кимна.

— Не е много вероятно, но да, може и да е имало нещо подобно. Само че аз не съм единственият психолог в екипа. Уча се да не бъда незаменим.

— И вие сте убеден, че тъкмо така сте прекарали въпросната събота? Не сте ли отделили време за пазаруване?

— Не се занимавам с пазаруване като форма на прекарване на свободното време. Повечето неща, от които се нуждая, купувам онлайн, а храната си — от близкия супермаркет. А в събота не стъпвам там. Пазарувам през делничните дни, когато е спокойно. Понякога дори посред нощ, ако не мога да спя. Бях там снощи вечерта. Както ти е известно, Пола, защото после ти се обадих, за да ти кажа да прегледате записите от камерите на автобусите и да се опитате да откриете на тях Бевърли Макандрю — той й се усмихна, сякаш за да й напомни, че е на нейна страна.

— Ще стигнем и до това, както вече казах. Онази събота не си ходил на кино, нали?

Той поклати глава.

— Не. Категорично не съм бил на кино. Не си спомням кога съм ходил на кино за последен път. Или ги свалям от интернет, или ги гледам на дискове. Мразя миризмата на киносалоните — на пуканки и хотдог — отвращението се изписа и по лицето му.

И така, разпитът продължаваше бавно напред. В понеделник вечерта, когато Бев е била отвлечена, Тони си бе останал у дома, пишел на лаптопа си доклад във връзка с предложение за предсрочно освобождаване на един от пациентите в психиатричната болница.

— Можете да накарате някой от компютърните специалисти да извади данните за часовете, когато съм работил, от компютъра ми.

— Такива данни могат да се фалшифицират — каза пренебрежително Фийлдинг.

Що се отнася до предната нощ, когато Бевърли е била убита, а после тялото й е било изхвърлено, той обясни, че е отишъл до „Фрешко“ на другия край на града, и се върнал с автобуса.

— Защо ви е било да отивате чак до онзи магазин на „Фрешко“? Има достатъчно места по-близо до дома ви, където сте можели да напазарувате — отбеляза Фийлдинг.

Тони се намръщи, очите му се местеха от едната жена към другата.

— Защото ми се стори най-вероятно Бев да е пазарувала там след работа. Хипотезата, че може да е била отвлечена там, ми се стори основателна.

— А от къде знаехте всичко това?

— Пола ми каза.

Той не допълни „близко е до ума“, но очевидно го мислеше.

Фийлдинг изгледа Пола — едновременно ядосано и озадачено. Тони осъзна, че може да е накиснал Пола по-зле от самия себе си. Какво ставаше всъщност? Дали пък Фийлдинг не се опитваше да използва него, за да провали Пола?

— Сержант Макинтайър?

Строгото й изражение сякаш подкрепяше неговата теория.

— И така, вие сте решили да проведете собствено разследване, доктор Хил?

— Всъщност не. Имах нужда да се поразтъпча, а и трябваше да напазарувам това-онова. Бев просто присъстваше в мислите ми нищо повече от това — той се приведе напред с изписана по лицето обида. — Трябва ли да разбирам, че съм заподозрян?

— На този етап просто се опитваме да си изясним някои въпроси — отвърна Фийлдинг.

Тони отново се запита що за въпроси бяха това. Нима нямаше по-лесен начин да изключи Пола от разследването, ако целта на Фийлдинг беше такава? Сигурно беше редно той да прояви малко по-голяма активност. Разполагаше с умения, благодарение на които би могъл да контролира хода на разговора. Той се опита да постигне най-умилостивяващата усмивка, на която бе способен.

— Но ако предположим, че съм заподозрян, за какво ми е било да се обаждам на Пола и да й давам идеята да прегледа записите от автобусните камери? Какъв интерес бих имал да подпомагам вашето разследване?

Фийлдинг се облегна на стола си.

— Ако сте преценили, че рано или късно и без това ще стигнем до записа от камерите — а това щеше да стане веднага, след като обхватът на разследването се разгърне — сте решили да отклоните подозренията от себе си, насочвайки ни в правилната посока — тя си позволи една едва забележима усмивка. — Освен това, нали самите вие, профайлърите, твърдите, че престъпниците обичат да участват в разследването? Струва ми се, че това е една възможна интерпретация на решението ви да се свържете със сержант Макинтайър.