Вал Макдърмид - Изгорени мостове

Съобщението от Дейв Майърс гласеше просто: „Да се видим на кафе“. Седем минути по-късно Пола спираше колата пред щанда за кафе, сгушен под северната трибуна на стадиона на „Брадфийлд Виктория“ — местният отбор от Висшата лига. Дейв обичаше да се срещат тук; обстановката му напомняше на американските полицейски филми, придаваше измамен чар на скучното им ежедневие. Когато видя колата й, той пристъпи встрани от тезгяха, с две картонени чаши на картонен поднос в ръце. Изглеждаше обезпокоително мрачен. Лицето му помръкна още повече, когато Фийлдинг излезе от колата.

Той се усмихна кисело и подаде чашите на двете жени. Пола се облегна на вратата на колата, повдигна картоненото капаче и вдъхна с наслада уханието на ароматното, силно изпечено кафе, предпочитано от италианеца — собственик на сергията. Имаше чувството, че това ще е единственото удоволствие, свързано с предстоящия разговор.

— Много мило от ваша страна е да предлагате кафе на сержант Макинтайър, доктор Майърс.

— Ние сме стари приятели — каза Пола.

— Е, какво имате да ни кажете?

— В онази торба с веществените доказателства, която ти остави при нас тази сутрин, има мобилен телефон, нали?

— Да, вероятно на Бев — каза Пола.

— Неин е, проверихме — той подръпна брадичката си. — На задния панел на телефона има частичен пръстов отпечатък — той извади от джоба на сакото си сгънат лист и го подаде на Фийлдинг. Беше увеличено фотокопие на пръстов отпечатък, размазан от едната страна и леко разкривен там, където направилият го пръст се беше плъзнал встрани. — Тъй като знам, че бързате за резултатите по този случай, го дадох на най-добрата си специалистка по пръстови отпечатъци и й казах, че е спешно. Тя го пусна за съответствия в базата данни на системата за автоматично разпознаване на пръстови отпечатъци. Не намерихме нищо при отпечатъците на регистрирани престъпници. Но тук, в Брадфийлд, ние поддържаме и друга база данни, за случаите, когато се налага елиминиране на отпечатъци на наши служители, служители на полицията, патоанатоми. Както и на всякакви други лица, които постоянно присъстват на местопрестъпления или са в постоянен контакт с веществени доказателства.

Фийлдинг видимо се оживи.

— Надявам се, че това води натам, накъдето ми се струва, че води.

Реакцията на Пола беше съвсем различна. Тя измъкна рязко пакета цигари, който пазеше в жабката за спешни случаи, и запали.

Дейв направи гримаса, когато димът достигна до лицето му. Той се поизвърна от Пола и застана лице в лице с Фийлдинг.

— Според първоначалното впечатление на специалистката отпечатъкът върху телефона на Бев може да е на Тони Хил.

— „Може да е“? — Фийлдинг очевидно беше разочарована. — Не може ли да осигурите нещо повече?

— Проверката беше спешна. Естествено, тя ще огледа отново отпечатъка.

Пола почувства как сърцето й се стяга от страх. Напоследък около пръстовите отпечатъци винаги съществуваха съмнения. Нито един прокурор не би дал зелена светлина на случай, в който обвинението разчита единствено на пръстови отпечатъци. Но като поддържащо обстоятелство те въздействаха винаги безотказно на съдебните заседатели. А дали заседателите биха могли да се заблудят толкова много? Самата тя не можеше да намери никакво обяснение, а и за какво друго говореше съчетанието от положителен ДНК-анализ и пръстови отпечатъци, освен за вина?

Тони прекара половинчасовото отсъствие на Пола и Фийлдинг в отчаяни опити да си обясни как бе възможно на маншета на Надя Вилкова да има негова кръв, но така и не успя да измисли нищо. Обзелата го тревога не помагаше на размишленията му. Стресът е враг на паметта. Спокойствието отключва потока на спомените. Такова нещо не може да се случи, когато човек е напрегнат до крайност.

Когато те най-сетне се върнаха, Тони едва не скочи на крака.

— Това е лудост — каза той. — Пола, познаваме се от години. Знаеш, че не съм убивал никого.

— Седнете, доктор Хил — каза Фийлдинг. — Тук не става дума за това кой кого познава и доколко добре го познава. Задачата ни е да вървим натам, накъдето ни водят доказателствата. А на този етап те ни водят в една-единствена посока — тя тръсна папката на масата и измъкна от нея един лист. — Хайде да видим как ще си обясните това. Нали ви е ясно какво представлява?

— Пръстов отпечатък. Малко размазан, но все пак отпечатък.

— Всъщност е отпечатък от палец — десен палец, ако трябва да бъдем съвсем точни. Същото се вижда и тук — тя му подаде разпечатка от служебна картотека на пръстови отпечатъци. — Вероятно ще се съгласите, че са идентични?