Вал Макдърмид - Изгорени мостове

— Рейчъл смята да спи в дома на Бев тази нощ, ако полицията няма да възрази — обади се Елинор. — Но Торин предпочита да остане тук.

Пола се усмихна.

— Няма проблем, моето момче. Не мисля, че бих пожелала да се върна толкова скоро там, ако бях на твое място. Няма защо да бързаш — Торин кимна признателно. — Има някои новини във връзка с разследването, които искам да споделя с вас — Торин вдигна очи с умолително изражение. Рейчъл застина с ръка, протегната към чашата с вино. А Елинор й кимна окуражително.

— Тази вечер предприехме арест във връзка със смъртта на Бев. Както и със смъртта на Надя Вилкова, друга жена, чието тяло бе намерено по-рано тази седмица — Пола протегна ръце с дланите напред, в желанието си да ги успокой. — Моля ви да не придавате прекалено голямо значение на това. Прекалено рано е, разследването е в началото си, и смятам да ви кажа честно, че имам сериозни съмнения във вината на лицето, което арестувахме. Такива неща се случват понякога при разследванията на тежки престъпления — арестуваме заподозрян в самото начало, въз основа на минимален брой доказателства. Това не означава, че работата по случая е приключила, а в нашия случай тя едва започва. Но тъй като утре медиите ще разтръбят новината за ареста, вие трябва да сте подготвени. Най-добре ще бъде да не разговаряте с представители на медиите, но, разбира се, решението си остава ваше.

— Кой е той? — попита Торин. — Кой е сторил това с майка ми?

— Арестуваният е доктор Тони Хил. Той е психолог, работи и психиатричната клиника „Брадфийлд Мур“, а в продължение на години е сътрудничил и на нас, на криминалната полиция в Брадфийлд, съставяйки психологически профили на извършители на тежки престъпления.

— Този човек е работил за вас? И вие не сте имали представа, че е убиец?

Възмущението на Рейчъл беше недвусмислено. Пола предполагаше, че от тук нататък нещата само могат да се влошат. Скръбта винаги си търси отдушник.

— Никой не знае дали е убиец или не. Лично аз не вярвам, че е така. Това влиза в противоречие с всичко, което знам за този човек — все пак, не биваше да премълчава — дължеше това на близките на Бев. — Но има някои улики, които ни насочиха към него. Трябва да проверим доказателствата, да разберем дали наистина разполагаме с необходимото, за да изградим обвинение срещу него — тя погледна към Елинор с надежда да получи подкрепа, но приятелката й стоеше безмълвна, с ужасено изражение.

— Не разбирам — каза Торин. — Този човек е познавал мама от работата й, така ли? Защо я е отвлякъл?

— Не знаем, Торин. Засега разполагаме с повече въпроси, отколкото отговори. Мога само да ти кажа, че си вършим работата. Знам, че това не ти помага да свикнеш с мисълта за смъртта на майка ти. Но наистина полагам всички усилия заради нея.

— Речта на криминалиста беше чудесна — отбеляза Рейчъл. — Струва ми се, че е време да тръгвам към къщата на Бев — после се обърна към Елинор. — Бихте ли ми дали номер на таксиметрова служба?

— Мога да ви закарам — отвърна Елинор. — Не е проблем.

— Благодаря, вече направихте достатъчно за нас — отвърна Рейчъл. Репликата й можеше да се тълкува различно и Елинор беше наясно, че това не е случайно.

Елинор се обади на таксиметровата служба, която ползваха обикновено, а Пола избяга в кухнята. Когато Елинор влезе при нея, тя се взираше мрачно в хладилника.

— Слава богу, таксито е на път. Трудно се общува с тази Рейчъл. Преди малко направих сандвичи за всички. Опасявам се, че шунката, сиренето и салатата свършиха.

Опитът да насочи разговора към храната, отклонявайки го от основното, което ги вълнуваше, не помогна. Пола затвори хладилника.

— Всъщност не съм гладна. Това беше един от най-тежките дни в професионалния ми живот. Не може да се сравнява съвсем с онова, което преживях в Темпъл Фийлдс, но не ми беше и много по-лесно.

— Не мога да повярвам. Обезумяла ли е Фийлдинг? Тони? Ако трябваше да съставя списък на всички свои познати, подреждайки ги по вероятност да извършат убийство, бих го сложила съвсем накрая.

— Аз също. Но тя не го познава така, както го познаваме ние. За Фийлдинг той е просто един заподозрян в море от съществуващи възможности. Но неговият скалп ще й помогне да се прочуе. Можеш ли да си представиш вестникарските заглавия? — тя потръпна. — Каква ирония се крие в това, че една от причините тя да вярва във вината му е известна прилика на жертвите с Карол Джордан. Според нейната доморасла психология той избива нейни подобия, защото не може да има нея. А истината е, че единственият човек, заради когото Тони би извършил убийство, е именно Карол — Пола въздъхна и отново отвори хладилника. Този път извади кофичка кисело мляко, погледа го известно време, после го прибра и отново затвори вратата.